Хайде на фермерски пазар
– Г-н Генов, как се разви идеята фермерски пазар у нас към днешна дата?
– Стартирахме преди четири години с първия фермерски пазар на Римската стена и в момента Хранкооп организира шест ежеседмични пазара и почти толкова големи събития в годината. Смятаме, че идеята се разви добре. Има вече и други фермерски пазари, други организации, които ги правят, отчитаме голям интерес от страна на потребителите да си пазаруват директно от производителите. Ние пък, като организация се стремим да обединяваме фермерите формално в кооперация. Преди две години регистрирахме такава кооперация, която до момента има 74 члена. Работим с над 120 производители.
– Кой може да участва на фермерски пазар?
– Желаещите да продават на фермерските пазари задължително трябва да бъдат регистрирани земеделски производители. За съответните категории има различни други изисквания. Например, тези, които предлагат месни, млечни и пчелни продукти трябва да са регистрирани по Наредба 26, а производителите на сладка, сокове и всякакви други преработени продукти трябва да са регистрирани по Закона за храните. Имаме също пекарни, които участват на пазарите, те също си имат своите изисквания. Това са изисквания, съобразени със закона.
– Как се гарантира качеството на предлаганите на пазара продукти?
– Имаме петстепенен модел на контрол. На първо място, това е базовият контрол – по документи. На второ място – лично ходим и инспектираме различните производства, дали във фермата, дали в цеха, за да видим на място какво и как се прави. Освен това имаме работна група, която е за контрол на производителите и продуктите, която е съставена пък от самите производители. Нещо като група за самоконтрол. Взимат се продукти за изследване в лаборатория. И не на последно място е потребителският контрол. И когато има съмнения за некачествена продукция, ние правим проверки по тези сигнали.
– Каква е практиката в чужбина за провеждането на фермерски пазари?
– Много хора се възхищават на фермерските пазари в чужбина, които са с огромно разнообразие от продукция. Практиката там, и която тук още отсъства, е, че пазарите се правят на най-ключовите места в градовете, на площади и улици, които се затварят специално за фермерския пазар в конкретен ден. Това се прави, за да може производителят да достигне директно до потребителите, там, където са те. Докато ние правим пазарите в столицата на площите, които са на самите общински пазари, където не са най-посещаваните от гражданите места.
– За организирането на тези пазари получавате ли подкрепа?
– Местните власти, общините като цяло имат интерес, в София също ни подкрепят, но за съжаление не за ежеседмичните пазари. Но, например, тези големи събития, които правим вече 3 години зад храм Александър Невски, на ул. Оборище – Великденски и Коледен пазар, там, със съдействието на Общината, се затваря улицата. Но за сметка на това в Хасково, Добрич и Банкя общините се ориентираха много добре и дадоха най-ключовите си места – площадите, пешеходните зони, и там фермерските пазари в момента се развиват много добре.
Автор: Валери Станев
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ