Комасацията може да задържи хората в селата
– Г-н Стайков, Вашият коментар за състоянието на пазара на земи в България?
– Пазарът на земя е стабилен, няма признаци на сътресения. Очакваме да има нормален ръст. Поземлените отношения се развиват много добре в България. Очакват се по-добри добиви, по-голяма печалба за фермерите, което пък е предпоставка за интерес към земеделската земя.
– Има ли интерес от чужди инвеститори?
– Трудно биха се заинтересували чужди инвеститори. Една от причините, е че най-разпокъсаната земя в ЕС се намира в България. Парцелите не са комасирани, нямат напояване, или ако е имало такова, тези системи са разрушени. Също така трудно чужденец би се оправил с настоящите закони, свързани с ползването на земя.
– Защо?
– Причината е, че такъв чужденец ще трябва да се договоря с другите арендатори или наематели на площи, къде и кои земи ще му бъдат предоставени, понеже той всъщност няма да ги обработва в реални граници. Затова смятам, че няма голям стрес на пазара, защото реалната конкуренция в случая са българи, понеже чужденци от трети страни няма право да купува земя
– Ние, българите, имаме ли основание да се страхуваме, че чужденци ще купуват наша земя?
– Смятам, че е добре да търсим чужди инвеститори, като цяло. Особено в туризма, земеделието и въобще други отрасли, иначе няма как да развием нашата икономика. Ноу-хауто ще влезе в България с чужди инвестиции. А те в земеделието са все по-малко. Чужденците се стремят да продават и да излизат от своите инвестиции в България.
„Най-разпокъсаната земя в ЕС се намира в България”
– Какво имате предвид?
– Става дума за купувачи на земеделски земи, които са основно от Европейската общност, понеже бизнесмени от Третия свят, Африка, САЩ, Америка, Русия нямат право да купуват. Те предимно са имали спекулативно отношение към пазара на земи. И са купували земята по-евтино. Вече обаче са минали пет години оттогава, например, и те вече могат да излязат с добра печалба, като продадат тези обработваеми площи. Защото цените на земите са се покачили. Тези бизнесмени сега предпочитат да инвестират в Румъния, тъй като цената на земята там е по-ниска. Както казах, те са такива играчи, които не обработват земята, а са направили инвестиции в нея със спекулативна цел. Продават я, защото в този момент цените на земите са добри. Не се знае какво ще стане в близките четири години, защото засега новото ОСП 2020 не гарантира какви ще са субсидиите в България. Ако е така, могат да паднат цените на земята.
– Кои са основните фактори за по-добри цени на земята тук?
– Първо, трябва да има комасация, окрупняване на парцелите, да има цялостен закон за хидромелиорацията с комасацията. По отношение на напояването, поне за България се обещаваше да се случи нещо от 2014 г. до 2020 г., но нищо не се стартира. В момента също няма нищо конкретно и точно.
Също, трябваше европейските субсидии да се изравнят, но не се случва нищо такова. Сега сме под условие на Брекзит и се търси вариант да се намаляват субсидиите.
– Вие смятате, че ЕС е виновна затова, че не е стартирала мярка за напояване, а не ние, така ли?
– Не зная защо тази мярка не стартира. Мисля, че вината е колкото наша, толкова и на Европа. Ние сме си виновни, че не сме си защитили интересите. Щом има подписани договори, които е трябвало да стартират през 2014 г., значи ние не сме си защитили интересите. Сега Европа търси начин да спести средства. Но ние трябва да сме активни за това напояване. Ето, затоплянето е очевидно, в Южна България, например, става все по-трудно отглеждането на култури като слънчоглед. Все по-трудно ще става без напояване и рано или късно този тип земеделие ще доведе до ерозия на почвите. В момента ние сме с една от най-хубавите земеделски земи в ЕС.
– Защо?
– Защото отскоро започнахме да провеждаме практики с различни видове торове. Също така, не е заразена земята, доскоро нямаше болести. Те отскоро започнаха да се появяват, като тези в другите страни от ЕС. Как точно става, не мога да кажа, но вероятно те се вкарват в почвата със семената и после се лекуват с определен препарат. Много често по земеделските семинари се коментира, че понеже сме в една общност – ЕС, няма как да се опазим от такива болести. Но в крайна сметка, аз не мога да твърдя, че всичко това е вярно на 100 процента. Но не може да не прави впечатление фактът, че определени компании предлагат препарат за обеззаразяване преди да е дошла болестта. Най-важното за нашата почва е, че отскоро третираме с европейските препарати.
Най-важното е, че нашата земя е най-запазена, това го доказват вкусовите качества на плодовете и зеленчуците. Ние сме от малкото страни, които могат да си позволят да консумират плодове и зеленчуци с такива вкусови качества.
– Това е подкана от Ваша страна да се ползват български семена ли?
– Не бих казал, защото ние почти разрушихме научните институти и няма как да се върнем назад, на този етап. Ние имахме много институти, дори повече от необходимото, но наши специалисти сега работят в Сърбия в различни видове институти, включително за производство на семена. Когато съкращават бройки в тези институции, няма как да се продължи развитието на българската наука. Ние, земеделците не можем да разчитаме само на местни сортове, които се засяват пробно и не е ясно каква ще е реколтата.
От друга страна, ние, българите, сме свикнали да подкрепяме сякаш повече чуждото, а не родното. Така дълги години се отричахме и от хубавите неща. Например, български сорт пшеница, която не се нуждаеше от третиране с препарати, в момента дава по-ниски нива реколта, защото дълги години малко хора я използваха. Предпочитаха по-продуктивните западни френски сортове, които много често са с 20-30 процента по-високи добиви.
– Къде са най-високите цени и най-ниските на земята в България?
– Най-ниските са в Хасковска област. Там са и най-лоши почвено-климатичните условия. Много е раздробена земята, често срещани са парцелите от пет декара. Още след месец май няма дъждове, добивите са по-ниски от Централна и Северна България.
А най-високи са цените на земята в Добруджа и Силистра.
– Какви са цените на земята?
– Към момента в районите на Силистра и Добрич вървят от 1400-1500 лв. на първичен пазар, а при корпоративните сделки – между 1600 лв. и 1800 лв. Въпреки че там няма много сделки се създава погрешна представа, че има активен пазар на земя.
– Вие казахте, че има разлика между данните на НСИ и тези на БАСЗЗ?
– Да, тя се дължи на изключенията. Например, Националният статистически институт дава данни на база изповядани актове. Тази година може да има сделки на високи корпоративни цени и примерно една от тях е при 2500 лв. за декар, но това не е водещо. Ние, от БАСЗЗ, правим сделки на 1500 лв. и 1600 лв. до 1700 лв. за дка. Истината е, че в самия район вече няма голямо предлагане на земеделска земя. Това е нормално, защото там много рано се разви земеделието.
– Кажете за Северозападна България.
– Има бум на пазара на земеделски земи във Видин. В района има концентриране на спекулативни играчи, също така голяма конкуренция, защото земята се работи на пазарен принцип. Наблюдава се рязък скок на земеделска земя, дори има надвишаване на цените във Видин.
В Брегово, например, цените винаги са били много високи, както и землища от района на Враца и Монтана до река Дунав. Там, например, има индивидуални сделки, които са с високи цени, но те нямат нищо общо с първичния пазар.
– Какви са цените във Видин по Ваша статистика?
– Между 900 лв. и 1100 лв. Средната цена е това.
– А в Монтана и Враца?
– В Златията достигат до 1300 лв., но нормалните цени са 800 до 1100 лв., в Монтана са от 900 до 1100 лв. В полупланинските райони са малко по-ниски цените. По поречието на Дунав сделките стават на преговори, защото няма голямо предлагане.
– Вие смятате ли, че комасирането може да спре обезлюдяването? Визирам примерите по време на Вашия семинар как комасацията в Германия се грижи за инфраструктура, боядисват се къщите на хората, за да се върнат в селата и др.?
– Ако има истинска комасация, в която участва държавата и Европа, има шанс да спасим населението в селските райони. Там, където няма хора, няма какво да върнем. Но за останалите комасацията е реален повод да ги задържим и да върнем по-млади постепенно. Комасацията е пренареждане на инфраструктурата в цялото село, уедряване на площите. Гаранция за някакъв ред. Например, по-малък парцел с овощна градина да не се намира по средата на друг парцел с пшеница, нали така. Също така, възстановяване на общински социално значими сгради. Детски градини, пътищата и т.н. Това, заедно с по-доброто подпомагане, се очаква в новата ОСП да задържи хората по места, а ако може да се върнат и желаещи да живеят на село.
Защото младите семейства трябва да има с какво да се занимават. В ЕС много от държавите субсидира много повече земеделските си производители. Така е, защото те смятат, че земеделците са тези, които правят държавата да е по-красива и да изглежда добре, и осигуряват и храната. Тези процеси трябва да се развиват цялостно.
– Откога сте членове на ЕС ELO?
– Вече втора година сме член на ELO, това е много сериозна организация и заедно с тях смятаме, че ще можем да прокараме идеи за комасация и напояване. Истинското земеделие никъде не може да се извършва без субсидиране от държавата. ELO ни помагат с информация, разчитаме, че те ще подпомогнат много хора. Сега сме пуснали искания за участие в проекти, които да бъдат финансирани относно екологията и по-неразвити райони на България, но очакваме да конкретизират темите.
„В момента България е с една от най-хубавите земеделски земи в ЕС”
– Бъдещето на Европа е свързано с опазване на околната среда, вярваме, че ще си помогнем с хидромелиорация и комасация. ELO могат да ни помогнат да решим нашите проблеми. Малко са неправителствените организации в България, които участват в такива европейски струкури. А както в ELO, така и в Копа и Коджека участват много земеделци и на база на това се вземат решения.
– Бъдещето на земеделието?
– Това ще е екологичното земеделие, свързано с опазване на околната среда. Смятаме, че в България все още има неразработена земя. Те са пустеещи, с храсти, които могат да бъдат почистени. С две думи, при добро управление могат да влязат във фонда като ниви. Така още ще се увеличи земеделската земя на България и ще доведе до нейното окрупняване.
„Неясни са субсидиите по ОСП 2020. Това може да стане причина цените на земята да паднат“
Автор: Светлана Трифоновска
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ