Корекциите в Наредба 26 фиксират един следващ етап от регистрацията на производителите
Адвокат Мурджева има опит в анализа и прилагането на европейското законодателство в сектор Земеделие. Участвала е във всички работни групи към Министерството на земеделието и храните, свързани със законодателството в сектор Вино. Юрист е в Кантора „Вино”.
Какъв е коментарът Ви за феномена Наредба 26 в земеделското законодателство у нас и какви бяха очакванията за нейния преработен и вече нотифициран от Европейската комисия
Очакванията бяха големи, защото се казваше, че с него ще се облекчи изключително много режима и едва ли не ще потръгне регистрацията на
Така ли ще се случи?
Трябва да признаем, че последните корекции на Наредба 26 нямаха голяма публичност, каквато на нас ни се иска, като браншова структура. Общо взето, Министерството на земеделието и храните работеше, но да кажем, че го правеше някак си и някъде. Аз трябва да ви уверя, че тези поправки до този момент винаги съм ги научавала опосредствено и не сме имали възможност да участваме в тяхното обсъждане, така да се каже на живо. Не че не сме правили такива опити, напротив – нямаше. Това, което чувам, за мен лично е леко притеснително и много се опасявам, че то отново ще попари надеждите на производителите.
Какво имате предвид?
Нагласата е, че едва ли не, след обнародването на Наредба 26, ще се стартира процесът по регистрацията по нея. Забавянето на публикуването ѝ в Държавен вестник до края на май предполага някаква техническа причина и то е симптоматично. Трябваше да се даде обяснение веднага дали има или няма проблем за обнародването ѝ, след като е обещано това да стане до края на месец май.
Какво от съдържанието ѝ или обстоятелствата при закъснялото ѝ случване в този нов вариант Ви притеснява?
В новия вариант ме притеснява, че са направени корекции, които фиксират един следващ етап от регистрацията на производителите, т.е. те могат да доведат до облекчение, но то ще е за лица, които са довели, ако не до края, то поне до 90% процеса си по регистриране. Никой още не е започнал да работи съществено и смислено по това, че много от фермерите, желаещи директни продажби, не могат да започнат старта по регистрация.
А какво ще кажете за тези, които вече си купиха мобилни мандри и се надяваха, че ще могат да преработват в тях суровината, добита във фермата и ще продават произведените на място продукти?
Това е една немалка инвестиция. Хубаво е, че започна да се говори за тези мобилни мандри и сега искам да видя при новия вариант на Наредба 26 какъв ще е режимът по тяхната регистрация. Ако се окаже, че той отново е свързан с изключително много изисквания, които са непосилни за фермерите, и те не могат да ги покрият или е необходима нова инвестиция към мобилната мандра, това не е облекчение. Аз като юрист, за съжаление, не мога да насърча хората към някакви действия в момента или поне не бих могла да им кажа почнете подготвителен процес за тези директни продажби от фермите си. Много ми е трудно.
Трудносността май е в социално-икономическото ниво на хората в държавата ни.
От друга страна, политическият момент е прекрасен да се работи по тази наредба. Тя носи всякакъв вид дивиденти, защото малките производители са рефренът, който влиза много добре на всякакви нива. Да не говорим, че те в момента са в центъра на вниманието на европейския законодател и на европейския политик.
Какъв е, според Вас, най-добрият и работещ вариант на Наредба 26 в български условия?
Наредба 26 трябва да бъде преработена в посока гъвкаво прилагане на нормите на европейските регламенти, като се отчитат националните специфики. Това звучи малко като мантра, но той е работещ механизъм.
Припомнете кои бяха европейските регламенти, от които произтича тя?
Това са 853 на Европейския съюз и съответно 852 – регламентите, които са свързани с хигиенните изисквания при производство и продажба на храни. Разбира се, не цитирам целите им наименования, но това е тяхната тематична насоченост, която касае Наредбата. Трябва да се придвижи и един друг въпрос, който Министерството на земеделието и храните също трябва да признае, че съществува. Това е въпросът за междупрофесионалния контрол – един изключително работещ механизъм. Що се отнася до малките фермери, те биха могли много ефективно, не изцяло да заместят, но да облекчат контролния орган в много от неговите функции, които трябва да признаем, че трудно изпълняват.
Българската агенция по безопасност на храните, според Вас, има ли готовност да извършва контрола по спазване изискванията по Наредба 26?
Аз се надявам БАБХ да прерасне в една много по-отговорна структура от гледна точка на това да признаят, че контролът може да бъде гъвкаво прилаган и от самите производители. Има безкрайно много европейски примери за това как самоконтролът при производителя дава много по-добър резултат, отколкото консервативния контрол, прилаган на държавно ниво. Разбира се, има различен тип административен контрол – на ниво община, област и т.н. Така че трябва да се започне от това, като да се каже – „Да, приоритет ще ни бъде“, но той няма да ни бъде само приоритет в Програмата за развитие на селските райони, а той ще ни бъде национален приоритет в земеделската политика и като такъв ние ще започнем да ревизираме законодателството си. Защото Наредба 26 е само един документ и тя се прилага в съвкупност от много други наредби в сектор Земеделие.
Но за да бъде Наредба 26 инструмент на малкия фермер, с който уникалната храна от неговото стопанство ще достигне до потребителя, предпочитащ качествена храна и много често със самобитни характеристики, какви трябва да са уменията на нашите малки земеделски производители и готови ли са те за този тип пазарни взаимоотношения?
Все повече и повече. Предполагам, че вече го виждате на място с техните вече добре организирани стопанства. Те въобще не са онзи тип земеделски труженици, които ни предлагат и представят като съвсем безпросветни. Напротив – има много ферми, собствениците на които са много добре запознати. Те все повече четат и все повече знаят. Според мен, те са готови да започнат тази процедура на регистрация по Наредба 26, разбира се, ако тя е приложима към тяхната дейност. Пак ще кажа – за много от тях не е приемливо, не само защото е въпрос на много голяма инвестиция, но е и въпрос на загуба на идентичност, да превърнат семейната си ферма в среден преработвателен пункт, да речем на някакъв продукт.
Споменахте понятието „занаятчийски храни“. Какъв смисъл влагате в него?
Това са храни, които се произвеждат по традиционен начин, спазвайки традиционна технология. Те са нито „био“, нито „еко“. Нямат такъв тип сертифициране и не търсят. Целта на тези храни е запазване на местната специфика. Разбира се, няма да говорим само от гледна точка на култулния феномен местна храна, местна култура, а от гледна точка на един от основните инструменти за устойчиво развитие на регионите, защото това е важното в случая, когато говорим за такъв тип политика. Тези занаятчийски храни имат традиционен начин на производство, произвеждали са се стотици години и са доказали своята безопасност. Всяка страна, която има смислена политика в сектор Земеделие, държи под око тези храни и води някакъв техен регистър. И те, разбира се, служат за идентичността на страната в много отношения. Ние такъв нямаме, не сме и започнали да правим.
Но те трябва да имат и икономическа стойност за техните производители и те да присъстват с тях на пазара.
Имат. Това е изключително високият процент на т.нар. добавена стойност по отношение на тези храни, но за да ги представи фермерът, той трябва да има сигурността, че е легален производител. А за да започне да работи като легален производител, трябва да си обезпечи този минимум, т.е. не да се страхува непрекъснато от административна санкция. Оттам насетне фермерският пазар е една от много успешните форми, която на местно ниво може изключително много да повдигне и ръста на продажби и да оживи икономическия живот в региона. Самата директна продажба от фермата е също много успешен начин за предлагане на този тип храни, а да не говорим, че формите на туризъм са също изключително подходящи. Те са един инструмент, който ние като че ли подценяваме, но вече се ориентирахме и към него. Той е много работещ инструмент и много лесно може да мобилизира големи групи от общностите в местата, които в момента намираме за икономически слаби, трудни за развитие и т.н. Тези два начина за комуникация на храните са напълно достатъчни. Да не говорим, че в момента он лайн търговията с храни в България започва да набира все повече скорост. Интересът към този тип доставка става все по-голям и там фермерите намират една много подходяща форма за презентация.
Но и за тях е необходим инструментът на Наредба 26.
Хайде да не е директно, да е нещо друго, но за тях е необходим документ, който да им дава сигурност и да ги превръща от полупазарни, полунелегални в легитимни и със самочувствие. Ако аз бях политик в момента и исках да остана успешен такъв, щях да се възползвам максимално от контекста, който ми се дава – да се подаде ръка на тези наши фермери и да работя в тази посока.
Остава ли още усещането за индустриалните преработватели като големите врагове на директните продажби от фермата?
Аз се надявам, че това вече сме го преживели. Защото, ако се следят пазарните анализи, е видно, че един пазар, ако не е логично структуриран, т.е. ако няма всичките нива – малко, средно, голямо, на практика се оказва, че там конкуренцията в един момент става симулативна и самият потребител започва да бяга от този пазар. Виждаме го по големите вериги. Те започнаха изведнъж да търсят сегмент – малък, сегмент фермер, нещо друго. Очевидно липсата на един сегмент прави пазара индикативен, симптоматичен за нещо. И първият, който се оттегля от този пазар, е потребителят.
Оставаме с впечатлението, че държавата в това отношение остава длъжник и на потребителя.
Така е. И ще започне да става пречка и за големите производители, защото мислейки, че им прави услуга, осигурявайки им цялото пространство, тя всъщност им прави мечешка услуга.
интервю на Мариела Илиева
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ