Петък, 18 Октомври 2019

Явор Гечев, председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България: Мислим си, че парите от Европа са манна небесна

  Кой казва, че парите от европейските фондове трябва да са достатъчни…
Преглеждания: 1548 | Коментари: 0 | Добавено: 07/10/2019 | 10:08 |
Явор Гечев, председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България: Мислим си, че парите от Европа са манна небесна
Снимка: АгроТВ

- Г-н Гечев, вече сме в края на втория програмен период откакто сме членове на ЕС. Преди да поговорим за политиките и резултатите в земеделието през настоящия период, кажете как се отрази европейската подкрепа през 2007-2014?

Това е нелош период, учихме се още, но имаше липса на стратегически политики, т.е. ние настройваме някакви дадености по програмата, правим анализ, разходи, ползи, силни и слаби страни, както и казваме какво ни липсва в земеделието. Нямаме мерки по отношение на укрепването на пазарната икономика, т.е. наистина създаването на устойчиви модели. Тези 100 хил. земеделски производители, които са малки и средни, вместо да ги пращаме на борсата, трябва да направим така, че да имат поминък. Мога да направя сравнение с предприсъединителната програма САПАРД, която беше много по-ефективна.

- С какво се различаваше САПАРД от Програмата за развитие на селските райони?

Предприсъединителната програма САПАРД беше програма, която все още нямаше толкова голямо изкривяване, тогава като че ли нямаше подпомагане заради самите проекти. И там имаше злоупотреби, много от тях се хванаха, но САПАРД беше изключително ефективна програма, поне това са моите лични наблюдения, които не са малко. Между другото, аз съм работил в Държавен фонд Земеделие, когато се прилагаше САПАРД. Смея да твърдя, че първоначалните резултати бяха много добри. Тя беше само инвестиционна програма, т.е. горе-долу еквивалент на ПРСР. Но при нея имаше по-малки изисквания и беше по-лесна за администриране. Тези, които кандидатстваха по САПАРД, голяма част от тях направиха първоначално развитие на земеделските си стопанства и особено преработвателната промишленост, както и проектите за развитие на селските райони, пътища и др. Аз мисля, че САПАРД е една от най-добрите програми, която е вървяла в България и данните го потвърждават.

 - Какво хубаво се случи в предишния програмен период? Да направим аналог със сегашния.

Случиха се доста добри хубави неща. Имаше частично укрепване на много от земеделските производства. Но има един проблем в програмата и той е, че парите по някои от мерките свършват много бързо – примерно, мярка 4.1, преди това 121 мярка, свършват бързо парите по отношение на преработката - преди мярка 123, сега 4.2. Никога не тръгнаха мерките по отношение на напояването. Общинските мерки също свършват много бързо, туристическите мерки - също. Други мерки дори не тръгват.

 - За биопроизводство ситуацията е аналогична…

Там трябва да са по-сериозни мерките, не просто финансиране, но това е много дълга тема на разговор. Биопроизводството трябва да бъде стимулирано по отношение на това наистина да е ефективно и да има достатъчно пари за него.

Свършиха бързо парите...

Кой казва, че парите от европейските фондове трябва да са достатъчни?

Каква е структурата на земеделските стопанства у нас?

По официални данни от 100 хил. регистрирани земеделски производители – 90 хиляди са малки, но като го сметнеш, те не могат да изкарат по една средна работна заплата.

 - А кооперациите…

Кооперациите са част от тази бройка. Кооперациите са ефективни структури, не ги мислите, добре сме. В съюза има над 450 кооперации, които са разпределени в регионални съюзи с различни по размери земя - от 200-300 до 20-30 хил. дка. Кооперациите осигуряват заплати, селата са живи, издържат събори, детски градини и чистят пътища и т.н. Имат и много голяма социална функция, включително нарочно се занимават с животновъдство, въпреки че някои са на загуба, но животновъдството създава 20 работни места в едно село.

Въпросът е обаче трябват ли ни фермерски кооперации, като на Запад, които са земеделско стопанство самостоятелно, фирма или юридическо лице, физическо лице, което е земеделски производител, което обаче се кооперира със себеподобните си, ползва обща техника, общи агрономи. Всеки си гледа сам земята – собствена или наета, но заедно търгуват, заедно имат общ бранд. Погледнете една Белгия, примерно. До Европарламента на 15 км има една борса. Сутрин в 5 часа дадените кооперации, състоящи се от земеделски производители от две-три села, си карат стоката на борсата в общ склад, сортират я, слагат я в касетки, поставят общия бранд на кооперацията на защитената регистрирана търговска марка и съответно ресторантите и магазините пазаруват от там. В България това го няма.

 - Кога ще го има и при какви условия?

Ох, не питайте мен. Лично аз съм на мнение, че фондовете не решават всичко.

 - Какво трябва да направим, за да го има това нещо?

Трябва да се започне от поземлена реформа, която да цели да не да убива това, което е развито. В българската агрополитика се мятаме като риба на сухо. Сега единственото постижение, което имаме, е зърнопроизводството. Дайте сега обаче да го убием с преразпределителни плащания, защото там има едни, които печелят много пари. Да, има и такива, но аз питам като агроном - колко голямо трябва да е едно ефективно зърнопроизводствено стопанство. Има достатъчно информация и анализи - под 5000 дка то не е ефективно, директно ви го казвам. Трудно може да си позволиш техника и организация на производство, което да е рентабилно при тези площи.

Колко голямо обаче трябва да е едно стопанство, за да е ефективно, къде трябва да е таванът на това подпомагане, защото аз твърдя, че едно зърнопроизводствено стопанство с 20 хил. дка не е голямо, над 20 хил. дка е друг въпрос. Хайде да направим разлика между една кооперация, която стопанисва 20 хил. дка земя и нейни собственици са 3000 човека, с частния собственик, който обработва 1 милион дка земя или 200 хил. дка земя - има голяма разлика. Обаче казваме и следното нещо – хайде, кооперирайте се, за да имаме ефективност, но когато се кооперирате, аз ще ви ударя плоски тавани. Разбирате ли доколко е объркана цялата работа.

Истината е, че половинчати мерки в земеделието не работят. Поземлената реформа е ужасяващо сложно нещо. Тези бели петна, като понятия, трябва да изчезнат, а и няма зърнари, овощари и тем подобни, всички са земеделски производители. Вярвайте ми, ако един зърнопроизводител има достатъчно добра гарантирана печалба и наличност на работна ръка, той ще гледа зеленчуци. Обаче, аз питам нещо друго. Въвеждаме правилата на допълнителни плащания с обвързаната подкрепа. Имаш едно стопанство, което обаче има плодове, зеленчуци, животни. Има и зърнопроизводство, с което храни на практика цялото това нещо. Ти му слагаш плоска подкрепа, с която парите стигат до тук. Гарантирам ви, че първото, което ще махнат, е животновъдството. Второто са плодовете и зеленчуците, защото реално няма да вземат пари за тях.

Не е ли логично таваните на плащанията да са съобразени с това, което правиш, т.е. ако гледаш само зърно - ок, таванът е ясен. Ама хайде да помислим - ще приспадаме ли фонд работна заплата, данъците, които се плащат към държавата, защото ако ги приспадаме, това директно изсветлява икономиката. Т.е., ако един човек декларира разходи 5 лева, а друг човек при същите декари земя декларира разходи 1 милион, то каква е разликата в бюджета по отношения на плащанията на данъците. Нали целим в крайна сметка изсветляване на сектора, а ние също не го правим. Т.е., пипането на настройките на тази селскостопанска политика е много сложен процес и ако ние не го направим както трябва, проблемите тепърва престоят.

 - Колко милиарда му трябват на българското земеделие, за да процъфтява?

Погрешен въпрос, според мен. Защото не е въпросът само да субсидираш, а ролята на субсидирането е следната. Тя има две роли. Първата по стълб 1 е гарантиране доходите на земеделските производители и регулиране на цените на продукцията, т.е. цените да са приемливи и като качество, и като количество за европейските граждани. Чрез инвестиционните мерки земеделските стопани трябва да станат по-устойчиви, да се развиват, да внедряват иновации, да станат конкурентоспособни. Т.е., въпросът е ние да произвеждаме, не може селското стопанство само от субсидии да съществува.


Етикети: | Сапард | Явор Гечев | земеделие | субсидии | инвестиции
Категория: Растениевъдство

  • КОМЕНТАРИ - 0

НЯМА ДОБАВЕНИ КОМЕНТАРИ

За да добавите коментар влезте като регистриран потребител или направете своята безплатна регистрация
 
 

ОЩЕ ОТ Растениевъдство:

18/10/2019 10.09 мин.
| ВИДЕО | Агротема: Празник на тиквата в Севлиево, автор: Ваня Манолова...
18/10/2019
Какви са условията за есенната кампания в Добруджа...
17/10/2019
Какво ново за старите сортове...
15/10/2019 5.11 мин.
| ВИДЕО | Провеждат втора конференция „Зелени градове за устойчива Европа“...
 
 

Всички ЛЮБОПИТНО
12.08.2019 | 17:44
Изготвени са указания към земеделските стопани, които ...
Документите за доказване на реализираните на пазара животни трябва да ...
Изготвени са указания към земеделските стопани, които доказват реализация на животни по схемите за обвързано подпомагане
 
12.08.2019 | 16:49
Британците трупат запаси на стойност 4 млрд. лири...
Кабинетът на Борис Джонсън разработва спасителен план за фирмите...
Британците трупат запаси на стойност 4 млрд. лири
 
12.08.2019 | 15:30
Протестите продължават вече 11-ти ден...
Глоби за кметовете в Южна България ...
Протестите продължават вече 11-ти ден
 


Всички ПРЕДАВАНЕ АГРОФОРУМ
Излъчено: 7 Септември 2019 - 14 Септември 2019
От мечтата до реалността – Савина Николова, на 26 години със собствен бизнес...
Преглеждания: 808
Излъчено: 31 Август 2019 - 7 Септември 2019
Как да намалим разходите в земеделското производство...
Преглеждания: 789
Излъчено: 24 Август 2019 - 31 Август 2019
В Агрофорум тази седмица: Стартирайте есенната кампания с нова техника...
Преглеждания: 950
 
 
ВРЕМЕТО  
 
КАТЕГОРИИ     ПОЛЕЗНИ САЙТОВЕ   ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ  
Агробизнес и финанси
Биоземеделие
Винарство
Гори
Европарламент 2014
Емисия новини
Енергия
Животновъдство
Празници и обичаи
Пчеларство
 
Сайт 7 дни
Агромаркет - ТВ магазин
АгроКомпас - месечно списание за агробизнес
AGRO.BG - селскостопанският интернет портал на България
Агрофорум - предаване за селско стопанство
Автор: зс 19/07/2019
Коментар: Решението е просто! На първо място е подсигуряване на пазар, като при зърно-производството, а на вт Продължава...
Автор: Пчелар 02/07/2019
Коментар: Пиша до вас, защото знам ,че сте отговорна медия и проблемът, който имам, ще бъде отразен, и вероятн Продължава...
Автор: Велев 06/12/2018
Коментар: Срокът за изплащане на средствата ще бъде определен след вземане на решение от УС на ДФЗ през 2019 г Продължава...