Петък, 18 Октомври 2019

Галина Митева, земеделски производител: Земеделието трябва да бъде устойчиво

  Към почвата и околната среда трябва да се подхожда с респект и с дългосрочна перспектива
Преглеждания: 981 | Коментари: 0 | Добавено: 07/10/2019 | 12:40 |
 Галина Митева, земеделски производител: Земеделието трябва да бъде устойчиво
Снимка: АгроТВ

agro_header_news_520

 - Г-жо Митева, как житейският Ви път се кръстоса със земеделието?

Земеделието за мен се превърна в професия по случайност. Завършила съм иконометрия и статистика в Ню Йорк и не съм мислила, че ще се занимавам със земеделие или пък че ще работя в България. Със съпруга ми се запознахме в Америка, двамата бяхме студенти там и всички казваха, че сме луди да се връщаме в България, а за земеделието пък направо ми се смееха. На мен в началото ми се струваше, че ще е временно докато семейството ни намери мениджър, който да се занимава с нужните неща, но в крайна сметка това се превърна в моя страст, в нещо, което ми е интересно и което смятам да правя докато мога и докато се справям... надявам се цял живот.

 - Земеделието ли беше причината да се върнете в България?

Не конкретно земеделието. Имаме семеен бизнес, в който се включих в труден момент, когато имаше идеи за развитие в земеделието, но нямахме мениджър, който да ги развива. Всъщност аз стартирах бизнеса с идеята, че няма да бъда много ангажирана в него, защото смятах, че след като не съм агроном, нямам нужните умения и познания за това. Оказа се обаче, че това донякъде е предимство, защото много от нещата, които на другите хора им се струваха грешни или невъзможни, на мен ми се струваха съвсем нормални. Защото нямам концепция как е по учебник. Също така смятам, че в България има достатъчно добри консултанти, агрономи, много добре си партнираме и с фирмите, които продават семена, ПРЗ, торове, както и технологии... И се оказа, че за да си земеделец, трябва преди всичко да си ентусиаст, отворен към нови идеи, а не толкова да имаш формален ценз, който разбира се, също би помогнал.

 - Представете Вашето стопанство! Как започнахте, с какви култури?

То е създадено през 2007 г. Семейният ни бизнес беше ориентиран в друга посока, започнахме да купуваме земеделска земя инвестиционно. Много силно вярвахме, че това е посока за развитие.

За мен, като човек, идващ от съвсем друга професионална сфера, беше много важно да стартираме бизнеса с диверсификация на културите. Ние никога не сме били стопанство, в което се отглеждат само пшеница, царевица и рапица. В момента културите в стопанството ни са над 10, като са балансирани и диверсифицирани по ред причини. От една страна - да се задържи качественият и обучен персонал за трайните насаждения, тъй като ако имаш само лозя, е трудно да осигуриш на работниците целогодишна заетост. Но ако имаш лозя, лавандула, рози е по-лесно да поддържаш едно критично ядро от обучени хора, които да извършват всички операции. И когато кампанийно се извършват дейности, те да бъдат подкрепени с временни работници, които наемаме всяка година с еднодневни трудови договори.

 - Как са разпределени културите Ви по декари?

Всяка година е различно, защото спазваме сеитбооборот. Но в общи линии - 320 дка лавандула, 100 дка рози, 500 дка лозя, около 1500 дка с люцерна, около 1000 дка кориандър, 1500 дка памук, 1300 дка с ечемик, пшеница, слънчоглед, постоянно затревени площи, които косим и продаваме на животновъди. И всичко това, с изключение на трайните насаждения, се върти с идеята да се осигури един комфортен сеитбооборот. Защото моята представа за земеделието е, че то трябва да бъде устойчиво, че към почвата и околната среда трябва да се подхожда с респект и с дългосрочна перспектива. Това, например, е причината да торим много по-малко, да използваме азот и фосфорофиксиращи бактерии вместо стандартните химични торове. От друга страна, се борим с плевелите не само с тотални хербициди, но използвайки така наречените клечки, които разрохкват повърхността на земята след жътва. И когато тази операция се прави многократно, всички самосевки биват унищожени по механичен път. Друго, което практикуваме, е да не изнасяме растителните остатъци, което прави полетата ни грозни на пръв поглед, но третирани с бактерии, тези растителни остатъци се разпадат и образуват мулч, който ни помага в борбата с ветровата и водната ерозия. Аз вярвам, че пътят към устойчивото земеделие е в запазване на почвеното плодородие, респект към растенията и природата и към естествения начин, по който те са програмирани да работят, както и планиране не краткосрочно, а опазване на цялостната земеделска система, така че тя да има собствен микроклимат, който да я държи в баланс.

 - На какви площи и откога развивате биоземеделие?

Биоземеделие развивам вече четвърта година, като имам постоянно затревени площи, засети като мярка за контрол на почвената ерозия с тревна смеска. Тази смеска я косим и продаваме на елитни животновъди. Аз съм много горда и щастлива, че нямам нито един загубен клиент. Всички, които сме спечелили с времето и с работата си, останаха наши лоялни клиенти. По този начин отглеждаме и люцерна. Третата ни биокултура е кориандърът, особено подходящ за биоземеделие, защото за него няма регистрирани химически препарати, от една страна, а от друга е изключително агресивен и успява да създаде плътна маса от растения, която задушава плевелите.

 - ЕС отделя средства да стимулира земеделските производители точно към такива практики, които и Вие прилагате. Добра ли е тази подкрепа за производители като Вас?

Аз мисля, че ЕС даде добър старт, показвайки, че тези практики, при които фермерът доброволно поема определени „зелени“ ангажименти, отказва се от определен доход или оптимизация, която е чисто пазарна. Когато бъде стимулиран, фермерът ще приложи тези мерки. Ако няма компенсация, това е бизнес и много по-малко хора биха се съгласили да пожертват приход само заради бъдещото добро здраве на почвите си. Много често фермерите са описвани като хора, които пръскат и торят безогледно, едва ли не унищожавайки цялата флора и фауна. Това не е така. Аз не съм срещала фермер, който да не обича земята и растенията, а и няма бизнес логика в това да унищожаваш умишлено това, което храни теб и семейството ти. Напротив. Аз смятам, че няма фермер, който не би приложил мерки, които да са добри за неговата земя и растения. И - да, трябва да има някаква компенсация и аз мисля, че ЕС непрекъснато еволюира в концепцията си какво е добро от една страна за земята и обществото и от друга страна - какво е добро и достатъчно като компенсация за фермерите, за да могат те доброволно да поемат и да изпълняват многогодишни ангажименти, които в крайна сметка може би водят и до загубата на доход.

 - А какво мислите за така нареченото екологизиране и за определените мерки в тази насока. Лесноизпълними ли са?

Екологизиране на земеделието задължително трябва да има. Защото е видно, че ако то се превърне в супер комерсиално, в „машина“ за производство, то няма да оцелее дългосрочно. Съвсем наскоро аз бях на среща на Европейската асоциация на собствениците на земеделски земи, на която хората се оплакаха, че в Германия нямат мухи. Например, в България, когато караш в летните месеци по стъклото и бронята на колата ти има много мушици. Това в Германия го няма вече. И ако не вземем мерки, това, което имаме, че изчезне и при нас. Ето един опростен пример за това, което се случва. Истината е, че почвеното плодородие не е безкрайно, природните ресурси - също, виждаме какво се случва с климата по целия свят. И наша е отговорността да вземем мерки и да коригираме това, което се е случило до момента, и да не продължаваме в същата посока.

 - Как и достатъчно добре ли ЕС стимулира младите хора в земеделието?

Точно по тази тема аз бях поканена на форума за бъдещето на земеделието в Брюксел тази година. И това, което беше казано там е, че трябва да приключим с посланието, че фермерите са хора, които не стават за нищо друго, или пък защото родителите им са фермери и те, от чувство за дълг или липса на избор, също трябва да станат фермери. Това един интересен бизнес, пълен с предизвикателства и рискове, от една страна, а от друга – е достоен бизнес, защото в крайна сметка ние произвеждаме храната на всички. И ако няма млади хора, които да поемат щафетата, в един момент, колкото и да е интересен дигиталният свят и технологиите, човек трябва да се храни.

 - Парите ли са основната мотивация за младите в земеделието?

Грешна е, според мен, концепцията, че фермерите са едни много богати хора, които много лесно изкарват пари. Затова казах, че трябва да се смени имиджа, посланието... Защото моето впечатление е, че младите хора търсят професии с мисия, професии, чрез които да усещат, че имат влияние върху света и чрез които да оставят своя отпечатък.

 - Какво може да даде земеделието на един млад човек?

Удовлетворение и чувство, че правиш правилното нещо. Че се грижиш за земята и растенията и да виждаш, че те се отплащат, което е невероятно чувство. Това е нещото, което мен ме спечели да работя на полето. Да виждаш, как ти създаваш нещо и как едно семенце се превръща в прекрасно растение. Освен това, земеделието е изключително административно сложен. Който може да управлява ферма, може да управлява всичко, защото документооборотът, изискванията, промените в нормативната уредба и рамките, в които сме поставени от ДФЗ, от ЕС, от контролиращите агенции, са толкова много, че ако успееш да бъдеш изряден фермер, ти можеш да бъдеш всичко. Така че, земеделието не е професия за тези, които са най-зле, а за най-добрите, най-умните и най-толериращите риска.

 - Каква подкрепа сте получили до момента за лозята?

Подкрепата, която съм получила, е по мярка Преструктуриране и конверсия на винени лозя, мярка, която от дълги години работи много добре. Дейностите, които бях заложила, са изкореняване, презасаждане на лозя и изграждане на подпорна конструкция.

 - Това помага ли Ви за отглеждането на трайните насаждения?

Абсолютно. Това е една огромна помощ. Програмата е доста опростена и лесна за кандидатстване. Аз съм горда и щастлива да кажа, че проекта си го написах сама, без каквито и да било консултантски услуги. Защото е направено така, че човек да може да си го напише сам. Изключително лесно и ясно, особено, когато знаеш какво правиш. В момента очаквам одобрение на още един проект по същата мярка, тъй като в моето стопанство 80 % от гроздето са бели сортове, а впоследствие се появи търсене на по-нишови червени сортове като Каберне Фран и Сира. Желанието ми е да мога да предложа на клиента всичко, което той търси. И ако проектът се случи, ще е прекрасно. Ако не се случи, ще кандидатствам пак.

 - По отношение на биопроизводството удовлетворителна ли е подкрепата, която получавате от ЕС?

Фактът, че съм го направила, означава, че ме удовлетворява. Смятам, че е добър старт. Ако нямаше подпомагане, не бих посмяла да правя биопроизводство на толкова площи. Защото в крайна сметка ние сме обвързани и със сертифициращи фирми, на които плащаме и то немалко, за да поддържаме биосертификата. С други думи - ако за биопроизводство един фермер получава хикс средства, то те не отиват на 100 % при него.

 - Как Вие конкретно се стараете да опазвате подпочвените води от нитрати?

Аз не торя. Или торя съвсем малко. Когато ти не ториш, единственият начин да замърсиш подпочвените води е замърсяването да дойде отнякъде другаде. Това е първото. Второ - аз не разбутвам почвата с оран или дълбоки продълбочавания, защото работя в горните 5 см на почвения слой, което позволява на почвата да се самовъзстанови. Природата е най-дорият балансьор. Тя сама решава много проблеми, които ние трудно бихме решили толкова ефективно.

 - Имате ли внедрени дигитални технологии във Вашето стопанство? Европа подкрепя ли Ви в тази насока?

В тази насока получих награда през 2018 г. за устойчиво управление на почвите. Беше ми връчена в Брюксел. Става дума за всичко това, което ви споменах - минималните обработки, използването на растителните остатъци, азот- и фосфорофиксиращи бактерии, използването на сеитбооборот като начин за почиставане на полетата, възможности за използване на цялостната концепция и в други стопанства... Аз кандидатствах без дори да очаквам, че ще ме класират. И бях много приятно изненадана, когато един ден реших да проверя и разбрах, че тези усилия, напълно доброволни от наша страна, са били забелязани и оценени от Комисията. При положение, че другите проекти, кандидатстващи за тази награда, също не бяха за подценяване. Почувствах се оценена и това ме стимулира да продължа да работя. Защото няма как толкова умни хора да грешат като казват, че пътят е устойчивото земеделие, а не интензифицираното, за сметка на баланса. Съкращавайки дистанцията, ние понякога не знаем какви ще са последствията. В крайна сметка изливайки много химия, мислейки си, че ще постигнем краткосрочно добри резултати, не се замисляме какви ще бъдат дългосрочните резултати.

 - Според Вас, в следващата ОСП как трябва да изглежда подкрепата за управление на риска?

Бих искала да мога да дам решение. Мога да кажа какъв е проблемът! Въпреки внимателната диверсификация на културите, въпреки положените усилия да бъде разпределен рискът, когато се появи природен катаклизъм, какъвто имаше при мен, всичко заминава, независимо дали е пшеница, слънчоглед или лозя. Всичко беше отнесено от градушката. Ако това продължи, колко време можеш да издържиш? Аз ще издържа тази година, но ако това се случи и следващите години и нищо не се промени? Най-много боли да си направил всичко добре, да нямаш никаква вина и всичко, което си създал, да замине пред очите ти за два часа.

 - Според Вас, каква да бъде политиката на Европа за да подкрепя фермерите в такива тежки ситуации?

Мисля, че трябва да има застраховане и то адекватно. Не съм експерт, но не може да няма застраховка суша, да няма застраховка измръзване за лозя преди 1-ви май. Аз вече не застраховам. Защото, когато ме сполетя събитие и ме удари тежко, се започна спор проливен дъжд ли е имало или буря и в крайна сметка не ми платиха нищо. И тогава вече наистина боли. Земеделците трябва да бъдат защитени по някакъв начин. Иначе няма как това нещо да продължи. Далеч съм от мисълта, че държавата или застрахователите са виновни. Но трябва да има такава политика, всички да седнат заедно и да помислят конструктивно как да се реши това.

 -Бъдещата ОСП - каква позиция трябва да защитава България?

От една страна, смятам, че трябва да има обвързано подпомагане, за да развиваме сектори, които дълго време бяха неглижирани, а от друга страна - трябва да има преразпределителни плащания. Смятам, че таваните на плащанията са тема, която важи за всички източноевропейски държави, защото нашите стопанства са много по-различни като размери и структура от тези в Западна Европа. Заплатите в България са много по-различни от тези в Дания и няма как да има един и същи подход. Европа е едно цяло, но е и Европа на регионите, и тези специфики трябва да се вземат под внимание, когато се взимат решения как трябва да изглежда ОСП.


Етикети: | Галина Митева | ОСП | земеделие | биоземеделие | ПРСР | диверсификация | CAP
Категория: Растениевъдство

  • КОМЕНТАРИ - 0

НЯМА ДОБАВЕНИ КОМЕНТАРИ

За да добавите коментар влезте като регистриран потребител или направете своята безплатна регистрация
 
 

ОЩЕ ОТ Растениевъдство:

18/10/2019 10.09 мин.
| ВИДЕО | Агротема: Празник на тиквата в Севлиево, автор: Ваня Манолова...
18/10/2019
Какви са условията за есенната кампания в Добруджа...
17/10/2019
Какво ново за старите сортове...
15/10/2019 5.11 мин.
| ВИДЕО | Провеждат втора конференция „Зелени градове за устойчива Европа“...
 
 

Всички ЛЮБОПИТНО
12.08.2019 | 17:44
Изготвени са указания към земеделските стопани, които ...
Документите за доказване на реализираните на пазара животни трябва да ...
Изготвени са указания към земеделските стопани, които доказват реализация на животни по схемите за обвързано подпомагане
 
12.08.2019 | 16:49
Британците трупат запаси на стойност 4 млрд. лири...
Кабинетът на Борис Джонсън разработва спасителен план за фирмите...
Британците трупат запаси на стойност 4 млрд. лири
 
12.08.2019 | 15:30
Протестите продължават вече 11-ти ден...
Глоби за кметовете в Южна България ...
Протестите продължават вече 11-ти ден
 


Всички ПРЕДАВАНЕ АГРОФОРУМ
Излъчено: 7 Септември 2019 - 14 Септември 2019
От мечтата до реалността – Савина Николова, на 26 години със собствен бизнес...
Преглеждания: 808
Излъчено: 31 Август 2019 - 7 Септември 2019
Как да намалим разходите в земеделското производство...
Преглеждания: 789
Излъчено: 24 Август 2019 - 31 Август 2019
В Агрофорум тази седмица: Стартирайте есенната кампания с нова техника...
Преглеждания: 950
 
 
ВРЕМЕТО  
 
КАТЕГОРИИ     ПОЛЕЗНИ САЙТОВЕ   ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ  
Агробизнес и финанси
Биоземеделие
Винарство
Гори
Европарламент 2014
Емисия новини
Енергия
Животновъдство
Празници и обичаи
Пчеларство
 
Сайт 7 дни
Агромаркет - ТВ магазин
АгроКомпас - месечно списание за агробизнес
AGRO.BG - селскостопанският интернет портал на България
Агрофорум - предаване за селско стопанство
Автор: зс 19/07/2019
Коментар: Решението е просто! На първо място е подсигуряване на пазар, като при зърно-производството, а на вт Продължава...
Автор: Пчелар 02/07/2019
Коментар: Пиша до вас, защото знам ,че сте отговорна медия и проблемът, който имам, ще бъде отразен, и вероятн Продължава...
Автор: Велев 06/12/2018
Коментар: Срокът за изплащане на средствата ще бъде определен след вземане на решение от УС на ДФЗ през 2019 г Продължава...