Потребителите направиха биоземеделието приоритет в Европа
– Д-р Апостолов, къде са бариерите и кои са основните съмишленици и партньори на Фондация Биоселена в подпомагането на биологичното и устойчиво земеделие, в опазването на биоразнообразието и околната среда у нас?
– Съмишленици имаме много – като започнем с 4-те хиляди регистрирани биопроизводители, преработватели и търговци, Асоциацията на биопроизводителите, природозащитните НПО, всички българи, които искат чиста и качествена храна. Много служители в земеделската администрация, научни работници, преподаватели в университетите също споделят нашите идеи. През годините изградихме партньорски отношения с Аграрен Университет – Пловдив, Тракийски Университет – Стара Загора, Институт по планинско животновъдство и земеделие – Троян, Земеделски институт – Стара Загора, Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – Пловдив. Тъй като нашата работа е насочена изключително много към формиране/подобряване на земеделските политики, логично е да се стремим да си сътрудничим най-активно с Министерството на земеделието и храните. А директната работа с фермерите е най-ценният ни актив. Партнираме си с организации от Швейцария, Франция, Германия, Италия, Унгария, Литва, Македония. Членуваме в две международни организации – Международната федерация на движенията за биологично земеделие (IFOAM) и Европейската федерация на фермерските и занаятчийски производители на сирене (FACE).
А бариери има много, но за мен най-важната си остава бариерата в мисленето на хората. Като започнем с тази част от фермерите, които са „био” само заради субсидията, и стигнем до най-важната група на потребителите, които са убедени, че в България всичко е фалшиво и не вярват на никакви сертификати. Нито фермерите, нито политиците направиха биоземеделието приоритет в Европа. Това се случи благодарение на потребителите.
– Можем ли да свържем факта, че Фондацията е учредена от Научния институт по биологично земеделие (FIBL) – Швейцария с амбициите ѝ за адаптиране опита и модела на нейното земеделие към даденостите и потенциала на българското селско стопанство?
– Определено ползваме знанията и опита на експертите от Института, като адаптираме всичко към нашите условия. Спомням си, че първия проект на обор за свободно-боксово отглеждане на млечни крави разработиха моят колега Тенчо Христов и най-добрият швейцарски експерт по говедовъдство Ерик Майли. Леглата на кравите, хранилките, фиксаторите – всичко беше проектирано според последните швейцарски стандарти, но с използване на местните евтини ресурси – дърво, бетон, желязо, втора употреба. Швейцарците са изключително практични хора, инвестират в полезни неща. А в биологичното земеделие Институтът FIBL e номер едно в света вече повече от 30 години. Имаме уникален шанс да се консултираме с най-добрите в света по всички теми, касаещи био-то!
– В тази връзка идея на Фондацията за биологично земеделие Биоселена ли е успешно работещият вече две години у нас българо-швейцарски проект „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони”, получил и по-късно по-краткото си име „За Балкана и хората“?
– Това е тема, по която започнахме да работим в неформална коалиция, наречена „Чиста храна – честен поминък” още през 2007 година. Биоселена, WWF, Slow food, Българското дружество за защита на птиците, Асоциацията за редки местни породи бяха част от тази коалиция. През 2010 г. започнахме работа по подготовка на проекта, като поканихме няколко швейцарски неправителствени организации. Поканихме и Министерството на земеделието и храните и Министерството на околната среда и водите. От екоминистерството ни отказаха категорично още на първата среща, а МЗХ се присъедини към проекта и всъщност е най-важният ни институционален партньор.
– Имате ли усещането, че с този проект надграждате мисията на Фондация Биоселена и как ще обобщите работещия модел на устойчиво земеделие, който съвместно с партньорите си демонстрирате чрез дейности в 9-те зони от НАТУРА мрежата на Западен и Централен Балкан?
– По-скоро запълваме бели полета в нашата селскостопанска действителност. В нашата работа преди десетина години бяхме стигнали дотам, че помогнахме на ферма с 800 овце да се сертифицира като биологична. Всяка година от фермата излизаха 1000 агнета с биосертификат, пасли по билото на Стара планина и 20 тона овче биомляко. Никой преработвател и търговец не се интересуваше от сертификата. А тогава субсидии нямаше и човекът се надяваше на по-добра цена за качеството, което произвежда. След две години фермерът се отказа от сертификация. Като допълнение към незавидното положение на животновъдството, през 2005 г. съществуващият тогава Държавен ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) проведе масирана кампания и затвори много малки мандри с основен мотив „европейски стандарти”. В цялата страна останаха да работят само около 250. Това още повече ограничи възможностите на фермерите да намерят пазар за млякото. Днес, 10 години по-късно, ясно се вижда ефектът от тази кампания за животновъдството и за качеството на храните, като цяло. Ефектът и при био-то е същият – от над 3000 биоферми в страната само 18 са животновъдни. А животните са основен елемент в биологичната ферма – те произвеждат оборския тор, с който се подхранват растенията. Така и биофермите в България тръгнаха в грешна посока или по-скоро изобретихме „български биомодел”. Произвеждаме, например, биозеленчуци с биотор внос от Австрия. Скъпо е, няма как.
През 2006 г. решихме да търсим възможност за промяна в ситуацията. Първо проверихме тези „европейски стандарти за храните” и се оказа, че Франция, Италия, Испания, Австрия, Германия прилагат други „европейски стандарти”. Още през 2004 г. Европейската комисия препоръчва на държавите членки да прилагат „гъвкаво” Регламент 853 (за храните от животински произход), когато се касае за малки, занаятчийски, фермерски производства. Според френското министерство на земеделието „малка” е мандра, която преработва до 2 млн. литра мляко годишно. През 2008 г. започнахме диалог с МЗХ без особен резултат, чак през ноември 2010 г. се появи Наредба 26, която дава възможност фермерите да преработват и продават директно продукцията от животните, които отглеждат.
– С какво допринесоха и какви бяха практическите ползи за българските представители на МЗХ, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и най-вече родните фермери от обученията им за преработка във фермата на място в Швейцария, организирани по проекта „За земята и хората“?
– Смятам, че посещението в Швейцария за колегите от МЗХ и БАБХ беше много по-полезно, защото това са хората, които правят политиките, подготвят законодателството, прилагат на практика това законодателство, контролират производството, преработката и търговията. Имахме богата програма с посещения на ферми и обекти за преработка, фермерски пазари, посещения в кантоналната служба по контрол на храните. Най-важното от това посещение беше, че те се убедиха на практика, че малките фермерски обекти за производство на храни отговарят на всички европейски изисквания, спазват хигиенните норми, водят документация, стриктно контролират качеството на продуктите си. И дори нещо повече – обикновено техните продукти са по-скъпи, с по-добро име, обикновено са гордостта на района или селото, местните магазини, ресторанти, хотели ги предлагат като специалитет и гурме продукт. А властите на ниво община или кантон ги подпомагат и насърчават. На нашия въпрос дали големите производители на храни не се чувстват застрашени, не са ли против малките производители, не се ли опитват да им пречат – навсякъде срещахме учудени погледи. Отговорът навсякъде беше един и същ: „Ние имаме различни клиенти, няма как да се конкурираме.”
– Защо след постигнатата уж гъвкавост на стандартите за оборудване и мерките за контрол се задават нови поправки в Наредба № 26? Помним как през юни м.г. проектът „За Балкана и хората“ организира в гр. Вършец дискусия на наши експерти в присъствието на ръководителя на Инспектората по храните в швейцарския Кантон Берн д-р Пол Бос и стимулира влизането в сила на нейния преработен и нотифициран от ЕК вариант.
– Една от причините за поредната промяна на Наредба 26 е резултатът от семинара във Вършец. След дискусиите се стигна до решението, че е добре да има текстове, които по-ясно и конкретно да определят тази гъвкавост. Ето няколко примера:
- може ли вратите и прозорците на помещението за преработка на мляко във фермата да бъдат дървени
- може ли да се произвеждат няколко продукта в едно помещение
- какви лабораторни изследвания и с каква честота трябва да прави фермерът на готовия продукт (т.нар. самоконтрол).
Първоначалната идея, която обсъдихме с МЗХ и БАБХ, беше тези уточняващи текстове да се разпишат под формата на Инструкция, която да бъде изпратена до областните дирекции на БАБХ. Впоследствие беше взето решение тези текстове да се вкарат в Наредбата. Успоредно с това се преразглеждат всички текстове, като се въвеждат облекчения, например, в районите за продажба.
Смятам, че това е нормално, така се прави навсякъде, а и в същото време е признак, че Наредбата 26 работи, че има интерес да се подобрява.
– При тази, отново свързана с очаквания във времето ситуация, ще има ли изненади за работещите по проекта, на които помогнахте с инициативи и финансови средства да оборудват и регистрират фермите си за директни продажби?
– Не смятам. Промените в Наредбата са в посока облекчаване, няма логика условията да стават по-трудни. По-голямата част от фермите са все още в процес на изграждане и оборудване на помещенията за преработка. Проектите им са одобрени от Областните дирeкции по безопасност на храните (ОДБХ).
– В кои населени места за кои фермери по проекта трудът в хармония с природата вече е обещаващо доходоносен бизнес и преди всичко перспективно производство на качествена и вкусна храна, търсена и намирана в техните региони?
– Засега всички процедури по регистрация/вписване са приключили успешно за 5 ферми, от които 4 са пчелари. Други 9 са в различен етап на изпълнение на проектите, така че все още е рано да говорим за повишени доходи. Но част от нашите задължения по проекта включват и записване, наблюдение и анализ на икономическите показатели на фермите, включени в проекта, за да можем да кажем със сигурност дали и как се променят приходите на тези ферми.
– Провеждащите земеделска политика у нас използват ли ефективно мнението на партньорите по проекта, когато променят и адаптират българското законодателство към европейското, и имаше ли мерки от новата ПРСР (2014-2020), по които кръстосахте шпаги в Тематичните работни групи преди подаване на коригирания ѝ вариант в ЕК?
– Аз съм много доволен, че екипът на МЗХ прие нашите аргументи и включи подпомагане на биоживотновъдството през новия програмен период. Засега ще се подпомагат само преживни животни (овце, кози, говеда и биволи), но все пак е голяма крачка напред. Министерството пое ангажимент да отвори за кандидатстване агроекологичните мерки през април 2015 г. на свой риск, тъй като е ясно, че Програмата за развитие на селските райони няма как да бъде одобрена преди месец юни. Ще има и отделна пилотна мярка за плащане за екосистемни услуги за гори. Мярка 16 „Сътрудничество” също е нова мярка, която ще подпомага къси вериги на доставки и местни пазари – все теми от проекта. Надявам се, че резултатите от проекта ще помогнат за по-доброто формулиране и разписване на мярката.
Всъщност кръстосвахме шпаги в работната група най-вече по разпределението на бюджетите между мерките и то не с МЗХ, а с представителите на останалите сектори от земеделието.
Това, което все още не мога да проумея, е кой допусна да се пропилее цяла година (от юни 2013-а до юни 2014-а) и да не се свърши почти нищо по Програмата! И докога няма да имаме механизъм да се търси реална и персонална отговорност? Държава сме все пак.
– Въпрос на държавна политика или на издигане на самосъзнанието и трудолюбието на хората в районите с висока природна стойност у нас е шансът на България да създаде по-добрата среда за развитие на фермите, местни бизнеси, и техните приходи, защо не и повече от 15%, заложени като цел на проекта „Балкана и хората“?
– На първо място слагам самосъзнанието, трудолюбието, осъзнаването ни като общност. Представете си едно красиво туристическо място в Централна Стара планина, в което има две ферми, които произвеждат кисело мляко, сирене, кашкавал. В същото време поради завист, от глупост или по друга незнайна причина нито един от хотелите и къщите за гости не предлага техните продукти. Държавната политика и подкрепа е много важна, но не е достатъчна.
Автор: Мариела Илиева
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ