Около една трета от почвите в света са деградирали
ООН обяви 2015 – та за Международна година на почвите. В България тя беше отбелязана с конференция на тема „Почвата и агротехнологиите в променящия се свят“. Събитието съвпадна със 140-тата годишнина от рождението на патрона на Института по почвознание „Никола Пушкаров“. Форумът се проведе под егидата на две министерства – на земеделието и на околната среда и водите.
За последните 8 години Европейският съюз е отпуснал близо 3 100 млн. евро за рехабилитиране на промишлени обекти и замърсена земя. По данни на ФАО – организацията за прехрана и земеделие на ООН, около 1/3 от почвите в света са деградирали. До 2050 г. се очаква населението на Земята да бъде над 9 млрд. души, а натискът върху почвите за производство на храна, гориво и влакна да продължи да се увеличва.
Проф. Светла Русева, директор на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“: „Общото събрание на ООН призна голямото значение на почвата за изхранване на населението и ключовата й роля в поддържането на екосистемите“.
Хората не си дават сметка, че почвата е един от основните природни ресурси. А едва на една девета от повърхността на Земята могат да се отглеждат земеделски култури.
България е превилигирована, защото на глава от населението се падат средно по 4,5 дка, което поставя страната ни на 19-то място в света и на 4-то място в ЕС, след Литва, Латва и Естония, което ни прави още по задължени да опазваме почвата.
Специалистите се обединиха около тезата, че почвата освен, че е ограничена, тя е и невъзобновим и незаменим ресурс и когато бъдат нарушени функциите й тя ще престане да служи на хората.
Проф. Светла Русева, директор на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“: „А не е толкова трудно да я опазваме. С прости земеделски мерки, като поддържане на сеитбообръщения за дадени почвени и климатични условия, използване на култури със слята повърхност при почви с голям наклон, използване на почвозащитни технологии и обработки на почвата“.
Институтът по почвознание през миналата година е разработил схеми за сеитборот на повече от 40 агропроизводители и земеделски организации, които да са подходящи за почвените и климатичните условия на районите в страната, при които отглеждат културите си.
За да не се повиши риска от изтощаване на почвата проф. Русева съветва при наклонени терени да се спазват противоерозионните изисквания, да се избягва тежка агротехника, която води до уплътняване на орния и подорния почвен слой, а торенето да е балансирано.
Проф. Светла Русева, директор на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“: "Нашата препоръка е поне веднъж на 2-3 години да се взимат почвени проби за да се направи оценка на запасеността на почвата с хранителни елементи".
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ