Грешки на Програмния растеж
Знаем, че една кучешка година се равнява на средно седем човешки. И че при хората характер се гради първите шест. При кучетата – можем да сметнем. Грешките често се плащат, и от кучетата. Но най-вече от хората. Питам се, как се мерят грешките на „програмния растеж“ по Европейските програми. Нужни ли са ни например три огромни стадиона в три съседни села, или мними животновъди, които регистрират чужди коне за да косят ливади. Има ли земеделие „за един ден“? Новият програмен период е „запретнал ръкави“ да поправи грешките. Така че да избягаме от формулата „най-едро земеделие в най-бедната част на Европа“, но не за да задейства поредния „ликвидационен съвет“ за вече постигнатото, който няколко пъти вече през годините коси българското земеделие. А за да се вкореним отново като нация в традиционните си сектори – животновъдство, овощарство, градинарсво, които са с потисната конкурентоспособност. Защото както е замахнала, току виж косата покоси цялата ни нация, не просто земеделието. То се знае – позволиш ли да ти отрежат главата…
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ