Прецизното земеделие е ключът към рентабилността и високите резултати
– Г-н Питрат, каква може да бъде дълбочината на картиране и какво включва целият процес?
– Нашата френска компания е специализирана в изготвянето на почвени анализи. Разработили сме технология, която да ни позволи картирането на почвата в различна дълбочина. Машината, която използваме позволява картиране на почвата в различни слоеве – от 0 до 50 см, от 0 до 70 см и до 2 метра дълбочина.
– Каква е идеята на почвеното картиране, какви показатели се отчитат?
– Технологията, която използваме, измерва съпротивлението на почвата. Това става със специален уред, който ни позволява да подадем сигнал към почвата и да измерим нейното електрическо съпротивление, както споменах- на дълбочина до 2 м. Какво е електрическо съпротивление? Това е способността на почвата да пропуска електричество през нея. Това, което за нас е важно и е същественото, което ни показва и самата система, е физиката на почвата, какъв почвен тип е тя. Въздухът в случая е с изключително високо съпротивление, докато водата например е с много ниско съпротивление. Така че това, което получаваме като данни можем да го покажем в съответната карта след това.
– Каква е практическата полза от това картиране?
– За да обясня това нещо с термини, за да придобие цялата тази концепция смисъл, обяснявам, че почва, която е лека, песъчлива, съответно ще има и много по-високо съдържание на въздух и следователно ще има много по-високо съпротивление. Докато по-тежката, по-глинеста почва ще има в съдържанието си много повече вода, която от своя страна ще пропуска електричеството много по-лесно и по този начин ние правим самото картиране.
Какво е практическото значение на тази система за един фермер? Той, разбира се, знае, че има различни почвени типове в дадено поле. Почвите в България на много малко места са хомогенни. Напротив – над 95 % са нехомогенни и в полето се наблюдават различни части. Практическото значение на тази система е, че показва на фермера къде точно е даденият тип почва, който ни интересува, и в какво количество… Практическото значение на подобно почвено картиране се изразява като стойност за самия фермер, тъй като това нещо, което той е видял по полето- различния цвят на почвите, това се превръща в дигитален образ на самото поле, което можем да използваме по-нататък. Първото предимство на подобна дигитална карта е, че можем да позиционираме с абсолютна точност почвените проби. Защо е толкова важно да имаме добро позициониране на почвените проби? Много е просто. В класическия стар метод начинът, по който се извършваха пробите е математически, средно аритметичен за дадено поле. Това се използваше в миналото. Днес например ни отне два часа да картираме 240 дка в това поле край гр. Криводол. Картата показва, че горният слой от 0 до 50 см., в далечния край, в който взехме първата проба има голяма разлика с тази част, в която сме в момента. В по-голяма дълбочина- от 0.50 до 2 метра- там почвените слоеве се изравняват и разликите са минимални. Направихме две обследвания на почвата в местата, където тя е показала най-голямо съпротивление, и в местата, където е показала най-малко съпротивление. Тези две парчета почва/ показва в ръцете си буци/ идват от горните 20 см. които са направени като вземане на проба със сондата. По-тъмният цвят и твърдостта на парчето показват, че в горния край на полето съдържанието на глина е много по-високо, а в този край, в който се намираме ние- почвата е с по-светъл цвят и е много по-лесна за смачкване. Което показва по-високото съдържание на пясък, т.е. почвата в този край, в горния слой на полето, е много по-лека.
За по-дълбоките слоеве, виждате, че текстурата на самата почва е почти еднаква и е много тежка и трудна за разчупване, което показва, че съдържанието на глина е много високо. Виждате двете парчета почва от двата края на полето като сравнение. Обследването показва, че в почвата, където има много повече глина, циркулацията на водата в тях е много по-забавена в сравнение с парчето от почва, което е с много по-високо съдържание на пясък. Циркулацията на вода през него става много по-лесно.
Като заключение на цялото картиране можем да обобщим, че двете части са различни и подходът на фермера към двете части трябва да е различен. На едната част на полето трябва да са предприемат различни мероприятия, сравнено с по-леката част на полето от другата страна. Фермерът трябва да има предвид когато преценява посевната норма и различните операци, че в тази част на полето, където е по-наситена с пясък, дренажът на почвата е много по-бърз, в сравнение с горната част на полето. Там дренажът е много по-забавен и съответно и обработките трябва да се извършват по-късно, защото водата се оттегля много по-бавно в тази част на полето.
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ