Трънливият път на хляба
"Никой не е по-голям от хляба", гласи старата поговорка. Факт е – българинът без всичко може – но не и без насъщния. "Друго да няма, хляб и сол ще ядем, но ще оцелеем", обичат да казват нашенците. Какво обаче слагаме на трапезата си? И ако сиренето и млякото ни са менте, важи ли същото и за хляба?
Въпреки твърденията на бранша, че хлябът ни е най-качествен в Европа, насъщният днес няма нищо общо със самуните, които някога излизаха топли и уханни от фурните. Месени от трудолюбивите ръце на хлебарите, те носеха аромата на нивите и хамбарите, пълни с качествено зърно.
Защо днес хлябът ни е по-различен от този от преди десетилетия, когато храната е била по-чиста и качествена? Истината е, че въпреки, че имаме прекрасни сортове зърно, селектирано специално за нашите условия, търсенето на родната селекция намалява. От години агрономите алармират, как българските сортове бавно и настъпателно се изместват от чуждата селекция. Така от световен лидер в зърнената селекция, днес кретаме на опашката, макар че още разполагаме с огромен научен потенциал.
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ