При обозначен състав на продуктите потребителят създава вътрешна регулация на пазара
– Проф. Ангелов, да започнем разговора ни с поглед към УХТ, като емблематичен пример за партньорство между образование и бизнес, между обучение и реална работна среда на висше учебно заведение у нас.
– През 2013 г. чествахме 60-годишен юбилей от създаването на УХТ. В структурата на Университета са включени 3 факултета, като основният е Технологичният факултет, в който се изучават всички отрасли на хранителната индустрия – като започнем от хляб и сладкарски продукти, млечни, месни и рибни продукти, вино, пиво, безалкохолни напитки, консерви и стигнем до парфюмерия, козметика и тютюневи изделия.
– Каква е мисията и значението на ръководената дълги години от Вас катедра Биотехнология?
– Катедра Биотехнология е една от тези, които са в структурата на Центъра за обучение по качество и безопасност на храните. Освен от нея, преподаватели в този център са и колегите от катедри Технология на месото и рибата, Консервиране и хладилна технология, Технология на виното и пивото. Мисията на Центъра е да се обучават специалисти в областта на контрола и безопасността на храните. Особено важно за нас е да развиваме и науката, свързана с безопасността на храните и тук имаме сериозни успехи, както в България, така и в рамките на европейски и международни проекти.
– Освен факта, че настоящият изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е и преподавател в УХТ, какви са ползотворните контакти между официалния контролен орган у нас на хранителната индустрия и Университета по хранителни технологии?
– Ние имаме директен контакт, както с БАБХ в столицата, така и с нейните областни дирекции в страната, тъй като много от нашите студенти са от региони, различни от София и работят в някои от тях. Освен това в учебната си програма те имат задължително провеждане на практика в подходящи за това места. Едно от тях са или дирекциите, или лабораториите към дирекциите на Агенцията. Има случаи в редица областни дирекции на БАБХ, където наши студенти започват работа като стажанти и после остават на постоянна работа там.
– Кое ги мотивира при вида на все още неудовлетворителното заплащане в структурите на БАБХ?
– Може би желанието да работят в тази област, а и самият факт, че идват да учат при нас. Повечето от магистрите, които завършват тази специалност, са и бакалаври по хранителни технологии. Това е едно естествено развитие в тяхното професионално израстване и те стават специалисти по безопасност на храните.
– Има ли интерес към тази специалност през последните години у нас?
– Тази специалност е магистърска. Това е надграждане на бакалавърската степен. Първият прием по нея започна през 2010 г. и оттогава до сега приемаме над 40 човека за задочно обучение всяка година. Това означава, че ние вече разполагаме с приети над 150 човека. Същевременно всяка година по нея имаме и по 15 до 25 човека приети за редовно обучение, което е значително повече от останалите специалности в университета.
– Като провокативен или като риторичен въпрос да разбираме водещото заглавие „Бързи методи за микробиологичен анализ на храни и фуражи: защо сега, а не по-рано?”на изнесения от Вас доклад по време на обучителния семинар „Алтернативни методи за микробиологичен анализ на храни и фуражи”, който катедра Биотехнология на УХТ, Пловдив, проведе в партньорство с Асоциация MoniQA, Австрия?
– Добре е във всяка една лекция да има и провокиращи елементи, дори и за самия лектор. Преди да стигна до този провокативен въпрос, ще кажа няколко думи за самата Асоциация MoniQA, която е глобална, международна, не само европейска. Ние бяхме членове на един европейски проект, финансиран по Шеста рамкова програма и свързан с безопасността и качеството на храните. В него участваха 33 държави от цял свят – от Китай, Индонезия, Виетнам, Египет до Европа, разбира се. На базата на резултатите, които се получиха, и изискванията той да бъде с възможност за развитие на дейностите по него, самата работа продължи в различни насоки. Нашият университет реши да провежда подобни обучения, като ноу хауто, начинът на подготовка и представяне на материалите са разработени именно от консорциума MoniQA. Този тип обучения се провеждат по един и същи начин, както в България, така и във Франция, така и във Виетнам
интервю на Мариела Илиева, списание АгроКомпас
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ