Агрокоментар: Изпитания

Отпорът на агробизнеса и предизвикателствата пред него

Настъпва Новата 2023 г. Този път зад празничните песнички и оптимистични слова грубо ще прозира позорната истина: войната в Украйна. Нейният край не се вижда. Налага се пълна мобилизация на администрацията и хората, заети в аграрния бизнес. Чиновниците са призвани да зачеркнат уравниловката – „пари на калпак“, както се казва. Възможно ли е това? Възможно ли е с европейски средства и помощи от хазната да не се купува електорат? Да, ако има воля за това. Къде са държавниците, които се тупат в гърдите преди изборите- няколко поредни за две години? Едно е да се тупаш, друго, да имаш стиснато да го направиш. Къде са експертите, които ще създават политики с ясната цел- ефективност от всяко евро, от всяко държавно левче на данъкоплатците? Ще има разбира се, чертожници, схемаджии и виртуални животни, ако се създават условия за това. Ако има престъпления без наказания. Кога най-после всички ставки по различните мерки ще стъпват на задълбочен научен анализ ?

Иначе истинският дебат е невъзможен. Свадите между секторите ще продължават, а фермерите ще ходят до Брюксел, превърнат вече в другарски съд. Дали тежката геополитическа ситуация ще отвори очите на българския производител: че субсидиите не са панацея. Че държавата не е абдикирала, както се чуват упреците при всяко природно бедствие. Защо никой не си мръдва пръстта да мотивира стопаните да се застраховат? Ами управлението на риска ? Ще проработи ли най-после схемата? Ще се отворят ли очите на фермерите, че няма мърдане: или фалират или се сдружават, за да оцелеят ? Ще подкрепят ли начинанието за регистриране на БАК? За да се чува земеделският глас и от нашата власт и в Брюксел? Европейските институции имали два аршина – единия за новите страни-членки, другия- за старите. Политиците и фермерите –само заедно могат да извоюват един аршин всички за всички. Но те не се спогаждат. Има защо. Нежеланието на партиите да сформират правителство в тежката военна ситуация, е „политически кретенизъм“. Каза го в скорошно интервю талантливият, родолюбецът, благият български драматург, поет и писател Стефан Цанев. Само сплотеният глас на европейските фермери може да бъде по-гръмогласен от този на „зелените“ сподвижници на Тимерманс-зам.-председател на ЕП, отговарящ за Зелената сделка. Не , тя не бива да бъде отлагана. Но дали липсата на сериозна оценка на въздействието , няма да изиграе лош номер на европейските фермери? Безмитен внос на земеделска продукция от Украйна? Добре, европейската солидарност е в действие. Но защо тази солидарност трябва да се плаща не солидарно, само от някои засегнати страни? Би било даже грях да не се подаде ръка на украинските фермери. Все пак годината не е 1932 . Годината на т.н. “голодомор“ в Украйна. Сталин прави истински геноцид – 7 млн. души умират от глад, включително 100 000 българи. В житницата на Европа. Погнати заради инакомислие – селяни против колхозите. Гладна смърт включително и на деца. Стигнало се е до канибализъм. Да спрем, все пак сме в празнични дни. Днес цивилизационният избор налага помощ, но добре обмислена. Войната има и друга страна: мобилизира научно- техническия гений, икономическия потенциал и хуманността. Големи изпитания!