Агрокоментар: Картечница за милиони

Защо обаче фермерите непрекъснато искат още и още

„ДФЗ е картечница за милиони“. Блестяща метафора, използвана  от министър Вътев! Подкрепена и с цифра: 500 млн. лв., от септември до сега,  са разпределени в земеделието ! Звучи наистина респектиращо. Разбира се, така поднесената сума може веднага да предизвика възмущението на обществеността. Какво искат тогава тези фермери, дали пък наистина не са загубили чувството си за мярка, както Вътев добавя? Обаче: ако се изсипят стотици бомби от небето, но целта не е поразена, какво е заключението? Че са изхарчени милиони на вятъра. Така че картечницата изстрелва –не от днес, милиони. Но стигат ли парите до обмислени цели, със заложена ефективност от всяка стотинка? Съмнявам се, че сериозен аграрен анализатор може да отговори положително. Да вземем пример с вечно давещото се млечно говедовъдство. По колко схеми то черпи финансови помощи-европейски и държавни? Много са. За пасища и ливади, преходна национална помощ, за животни под селекционен контрол, за компенсиране на щетите от ковид пандемията и войната в Украйна, за необлагодетелствани райони и т.н. Къде и защо потъват без особен резултат?

Най-общо ето причините: не може да се залагат изисквания за животните под селекционен контрол да доказват годишно количество мляко от животно 4 хиляди тона – с тези продуктивни качества такива животни влизат в кланиците на страните – наши конкуренти. Подобно е положението в други сектори. Раздаването на европейски средства едно към гьотуре – на всички по равно. Така се ощетяват инвестиращите, добре работещите. Не може еднакви финансови помощи  за компенсиране на поскъпналите горива за отопляеми и неотопляеми оранжерии. Странно е, че обвързаните с производството евросредства не отчитат дали овощните градини не  са съобразени с търсените търговски видове плодове, дали-макар и млади насаждения, не са извън принципите на модерните технологии – брой дръвчета на декар, например. Така старите, изсъхнали, непродуктивни градини, се субсидират също, без принос за целта – конкурентоспособно производство на плодове. А доказване на количествата продукция от декар? Лесна работа, получаването на фактури е отдавна отработена схема. Сбърканите условия за субсидиране преобладават над онези, които наистина допринасят за добавена стойност от технологично модерни градини, осигуряващи вътрешни и външни пазари. Да не говорим за липсващото сдружаване на фермерите. Не узряват за това, а може би и там измислените стимули, са неработещи.  Земеделци и животновъди – да, трудно им е в тази финансово-икономическа среда. Но възниква въпросът: защо въпреки нея, някои успяват? Ще кажете, знаем кои са: със съмнителна закваска. Да, но има наистина започнали от нулата, както те се изразяват. Точно те има шанса в близкото бъдеще, което вещае немислими до скоро промени: рязък спад на евросубсидиите заради европейското членство на Украйна. Дори отпадането им в този  вид – „картечница за милиони“. А пазарните правила са жестоки. т.н. “утре“ е тук!