Агрокоментар: Земеделски министър – експерт, защо?

Защо го чака „горещият“ стол на поста?

Крачим унило – отново, и отново, към урните. В промеждутъците се правят кръпки на земеделските политики – някои нескопосани, други – закрепящи временно положението. Не е важно един министър да е навътре в темата, важно е да подбере добри експерти- едната гледна точка. Напротив, земеделският министър, нищо, че е политическа фигура, трябва да има натрупан опит в земеделието, да има съответното образование- втората гледна точка, вече е доказано в практиката, е далеч по-успешна. В честите смени на политическото ръководство на агроведомството в последните три години, агробизнесът изпита на гърба си единия и другия вариант. Да се иска оставката на министри, това вече стана практика. Протестиращите дори успяват в някои случаи „да вземат главата“ на съответния министър. Врял и кипял в администрирането на селското стопанство експерт ни трябва. И вместо да се кадрува чрез протести във ведомството постфактум, не е зле от политическите партии да се изисква отговорност в избора на министри. Сега му е времето, преди поредните избори. Сега, когато народните избраници смъкват костюмите, обличат якенцата и започват да ходят по ферми и ниви. Да се фокусираме върху работата на сегашния служебен земеделски министър, който безспорно е авторитет, доказан в годините, преминал по йерархичните нива в НАП и  ДФЗ. Не за друго, но той, за кратък период от време, съсредоточи работата си върху належащи промени в селскостопанските политики – прилагани у нас, но и очаквани в бъдещата ОСП. Да се предвиди нов финансов инструмент за защита на фермерите при криза- като част от НСП, е направено предложението по време на Съвет на земеделските министри в Брюксел. Трябва да се има предвид това при следващото изменение на Регламента за стратегическите планове. Изравняването на директните плащания с тези на старите страни-членки на ЕС, е друга амбиция. Имаха я и предишни земеделски министри, подкрепяни от други страни, но резултат-никакъв. Да се удължи с една година срокът за изплащане на проектите по ПРСР от миналия програмен период – наистина прагматично искане, с оглед на динамичната геополитическа картина, а към нея се прибавя и вътрешнополитическата нестабилност у нас. Явното залитане на ЕК към т.н. „позеленяване“ изисква корекции. Трябва да се изготви национална концепция- предложение. Как да се намери баланса между екология и конкурентоспособност? Как да се вкарат целите на Зелената сделка в реалистични срокове за постигане? Да се предвидят повече стимули за доброволното поемане на зелените изисквания от фермерите, защото преобладаващите наказания, не носят резултати.

Трябва пробив в мълчанието на брюкселската администрация  за Автономните ТП- т.е. как да се защитят европейските производители на храни от вноса- не само от Украйна, но и от други, трети страни. Защото те не изпълняват тежките европейски стандарти. Тахов сложи и друг акцент в предложенията – в залаганите изисквания и правила за работа непременно да се съблюдават регионалните, специфични особености, географските дадености на всяка страна-членка. Дизайна на бъдещата ОСП вече се гради. Експертни предложения се очакват от всяка страна, търсене на съмишленици и стиковане на интересите. Ако се приземим у нас- ще попаднем в море от проблеми, предъвквани всеки ден, затлачени в годините. Иска се кураж и доказан професионализъм от бъдещия земеделски министър. Да се разчита на късмета е твърде опасно.