Агрокоментар: Познатият предизборен сюжет
Предизборни речи, предизборни сценки
Официално е обявена предизборната кампания. Не губи кураж, идва нов тираж! Тиражът е на лице, за кой ли път, но кой ще спечели, кой ще загуби? Намирисва на следващ тираж, след задаващият се. Гответе се, фермери, ще ви гостуват кандидат-депутати. Ще хвърлят костюмите и скъпите обувки, ще дойдат с дрешки, наподобяващи вашите, трик, за да скъсят дистанцията. Тези възстановки са познати на всички, защото ги дават по телевизора. В платени репортажи. Пак в платени обръщения, ще ви говорят това, което искате да чуете. Но вие пък им говорете онова, което не ви харесва, което очаквате от тях. Преди това хубаво си научете урока – т.е. отворете предизборните платформи на партиите. Хайде, не на всички, че те се нароиха. На някои пък хич не ги търсете, те са над нещата, земеделието не ги интересува. Не е лошо да си припомним кои партии застанаха зад вас в трудни моменти, кои напипваха пулса на проблемите ви. А те в последните две години не са малко. Суша изгори реколтата от царевица и слънчоглед. Добивите от плодове и зеленчуци спаднаха драстично. Застраховането на културите куца, все ви се обещават нови схеми. Управление на риска, за него се говори, до кога ? Животновъдството продължава да бере душа. Изгоря пашата, Националните паркове станаха недостъпни, от екологични съображения. Искат от сектора де минимис, искат час по-скоро обещаната т.н. украинска помощ. Захранването с фуражи трябва да започне по-рано, пасища и ливади прегоряха. Слава богу, сегашното ръководство на земеделското министерство действа-поне засега, бързо и адекватно. Така че, надежда има. Предстои стратегическият диалог за насоките, дадени в доклада за бъдещето на ОСП. Ще изиграе ли добре картите си България? Насоките са си насоки, но селското стопанство на всяка страна-членка си има специфичните особености. Пример са т.н. зелени мерки, които се разминават с климатичните дадености на страната ни. Така че, работа много ги чака бъдещите избраници. Ако, разбира се, са в час, за да коват политики и закони. Защото в няколко поредни комисии по земеделие в Народното събрание, т.н. експертен капацитет беше плачевен, да си го кажем направо. За това пък, тази експертна немощ в институциите, задължително трябва да се компенсира от дейната работа на асоциации и неправителствени организации. Новият еврокомисар по земеделие вече е избран. За да представи той след 100 дни окончателната визия за новата ОСП, трябва да се мине през стратегическия диалог. Никак няма да бъде лесен този диалог.
На този етап се отчита консенсус при изготвяне на насоките в Доклада, но започне ли истинският дебат, ще има сблъсък между лобита- зелени срещу индустриалното земеделие, една страна – членка срещу друга. ОСП ще бъде, вероятно коренно променена. За да се отговори на множеството, често противоречиви цели. Но на този етап – предизборния, едва ли ще стане дума за това. Очакват се партийни лозунги-клишета, знаем си ги – поливната вода ще потече до всяко стопанство, на разумна цена, ще подпомагаме малките и средните фермери, „гръбнакът на земеделието“, ще има справедливи доходи за земеделците в агрохранителната верига, изкореняване на корупцията, „Златният гьол“, Капитан Андреево и т.н. Тутакси, на коляно, един агрожурналист може да напише една читава партийна платформа за агробизнеса. Даже да споделим кои народни избраници ще служат на „ползу рода“, кои ще завеждат сценките между Гочоолу и Дочоолу. Ще бъдем на едно мнение, със сигурност!
