Агрокоментар: Европейският фермер – иноватор и предприемач
Ще стане ли европейският фермер иноватор и предприемач – цел във визията за бъдещето на селското стопанство?
Европейският фермер да бъде предприемач и иноватор. Такава цел е записана във Визията за бъдещето на селското стопанство и храните до 2040 г, която ЕК публикува на 19 февруари т.г. Веднага възниква въпросът- нима сега в управлението на стопанствата и преработвателите липсва този стремеж? Дори и в развитите селскостопански страни ли? Там, поне общо погледнато, няма да бъде трудно да следват предприемаческата и иноваторска идея. Те вече имат опит – повече наука, по-добри пазарни играчи са, по-склонни да прилагат нови технологии, столетен опит в кооперирането и т.н. Впрочем, защо във въпросната визия тази цел е изкарана пред скоби, както се казва? Вероятно поради демографски причини – населението на планетата расте, поради климатичните промени, унищожаващи реколтата и не на последно място – отчайващата необходимост от хранителен суверенитет на Европа, в условията на геополитическите трусове, дори на задаващия се нов световен ред. Каква е картината с българското селско стопанство сега, в контекста на целта – фермерите да станат предприемачи и иноватори? Трябва да си черноглед, за да отречеш, че няма работещи с тази нагласа в своя бизнес. Но те, да си признаем – са най-вече зърнопроизводителите, а една птичка пролет не прави. В млечното говедовъдство – на пръсти се броят модерните ферми – и нека подчертаем, и по-малките могат да имат много добри печалби. Лек подем в месодайния сектор – но далеч в класацията на Европа. За сектор „Плодове и зеленчуци“ просто няма защо да говорим, там сме светлинни години напред. Вместо само получатели, европейските фермери да бъдат предприемачи и иноватори. Прибавено е и „вместо получатели“. Тук си има дори термини – „субсидиевъдство“, субсидажийство. И абсолютен пазарен архаизъм: вперени в „държавата“, най-често упреквана, че е абдикирала от проблемите на селското стопанство. Впрочем българският чиновник има принос за отчаянието – нескопосани, противоречиви закони, липса на контрол над сенчестата икономика и т.н. Да вдигнем топката- да я прехвърлим в Брюксел. Там вече им е ясно, че европейският фермер не може просто една сутрин да се събуди и да си каже – аз вече съм иноватор. Как, с какви правила, с какви политики, ще се подтикне събуждането му като нов човек? В т.н. Визия, все още не е ясно. Липсва многогодишната финансова рамка за селско стопанство, не се посочва икономическият инструментариум за постигане на целите. Разбираемо е. Този документ е само една пътна карта, щрихирани намерения. Все пак се прокрадват бъдещи правила: субсидии-да, но на кого и за какво, с какви резултати, с каква ефективност? От фермерите се очакват публични блага – опазване на околната среда, зелен подход в обработване на земята, ресурсоспестяващо и най-важното – снижаване на себестойността, а от там и търсената конкурентоспособност. За целта трябва земеделеца да сключи изгодна сделка – как ще се компенсират по-високите разходи? Ако европейските пари щедро се раздават „на калпак“, често-като социални помощи, а не отиват при иноваторите, при действащите фермери, предприемачите, резултатът ще бъде нулев. Статистка, задълбочени анализ, държавни стратегии, законодателна предвидимост – тези жалони трябва да трасират пътя към конкурентоспособността, в която европейският фермер не е лидер. Ще успее ли този път Брюксел да наложи нови правила на играта?
