Агрокоментар: „Гроздовете на гнева“ в Европа: защо фермерите протестират на 18 декември

Доходите на фермерите в ЕС остават далеч под средните за другите сектори

Историята на американските фермери по време на Голямата депресия ли се повтаря днес в Европейския съюз? Кризата в селското стопанство, ниските доходи и новите политики на ЕС водят до масови протести и тревожни въпроси за бъдещето на европейското фермерство. „Гроздовете на гнева“. Защо този натрапчив образ, описан от Джон Стайнбек в едноименния му роман, се връща в новините днес? Романът, носител на наградата Пулицър и вдъхновение за два Оскара, разказва трагичната история на фермерско семейство от Оклахома по време на Голямата депресия. Днес европейските фермери изглежда преживяват подобни трудности. На 18 декември в Брюксел се готви грандиозен протест на земеделците. Причината е предложената от Европейската комисия концепция за селскостопанската политика до 2034 г. Фактите са стряскащи: застаряване на фермерството, срив на пазарите, инфлация, поскъпване на храните, суша, наводнения, амбициозни планове за въглероден данък и „озеленяване“ на Общата селскостопанска политика (ОСП), внос от страните на МЕРКОСУР, войната в Украйна. Доходите на фермерите в ЕС остават далеч под средните за другите сектори. Датата на протеста не е случайна – същия ден Съветът на земеделските министри ще обсъжда многогодишната финансова рамка за бъдещата селскостопанска политика. И макар концепцията да носи името „обща“, реалността е различна: страните-членки искат повече суверенитет при вземането на решения. В резултат по-бедните държави ще отделят по-малко средства за селско стопанство от богатите – истината за „равните условия“ в ЕС. В романа на Стайнбек сушата и икономическата криза принуждават семейство фермери да тръгне към Калифорния в търсене на по-добър живот. Но там ги очаква непосилен труд и унизително заплащане – крах на илюзиите за достоен живот. Днешната ситуация в България и Европа носи тревожни паралели: 27% от българските стопанства изчезнаха през последните години, предимно малки и средни. Дори големите фермерски предприятия вече усещат кризата – обявяване на несъстоятелност, загуби от градушки, суша, наводнения, вредители. Дори при възраждането на семейните фермерски традиции младите все по-често избират алтернативен бизнес или гурбет, отказвайки се от участие в модерното европейско фермерство. В същото време европейският бюджет за селско стопанство продължава да се изтънява. Протестът на 18 декември е само началото. Дали това е началото на „Гроздовете на гнева“ в Европа? Въпросът остава: назрява ли гняв в гроздовете?