ИЗМАМИ: 46% от меда в ЕС са с подозрения за фалшификация
В Европейския съюз все още няма единна законова дефиниция за „измама с храни“ в агрохранителната верига
Според Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“, за да се счита даден продукт за жертва на измама, трябва да са налице четири елемента: нарушение на правилата на ЕС, подвеждане на потребителя, икономическа изгода и наличие на умисъл. В практиката измамите се групират като добавяне на чужди вещества, манипулиране на документи, подвеждащо етикетиране и замяна на продукта с по-евтин.
В отговор на растящите съмнения за фалшифициран мед, Европейската комисия организира координирана операция за контрол, в която участват различни институции, в това число и Европейската служба за борба с измамите.
В рамките на операцията са взети 320 проби мед от пратки, които се движат в ЕС. Всяка пратка е проследявана чрез съответните документи, които съпровождат всяка партида храни, влизаща в Съюза. Пробите са вземани не само на границите, а и от пазара, след като медът вече е в търговската мрежа.
От тези 320 проби 147 са определени като подозрителни за наличие на добавени захарни сиропи и несъответствие с Директивата за меда. Експертите установяват, че производителите на фалшив мед вече са се адаптирали към старите методи за контрол. Докато в миналото най-често са използвани сиропи от царевица и захарна тръстика, днес те все по-често се заменят с оризови, пшеничени и сиропи от захарно цвекло. Тези суровини са по-трудни за разпознаване с класическите изотопни тестове, което прави фалшификациите по-сложни за доказване.
