Фермер по душа: Димитър Дурчев за трудностите и радостите на животновъдството
Петнадесет години от живота ми са в този сектор и искам да го продължа, твърди студентът, който временно е преустановил работата на фермата си
Димитър Дурчев, родом от село Розино, временно е преустановил активната си фермерска дейност, но животновъдството продължава да бъде неговото хоби и страст. „Като цяло се занимавах с животновъдство. Сега го правя любителски, но продължавам да се грижа за стадото и за розовите насаждения“, разказва той.
Фермата му не е без предизвикателства – мечка е нападала стадото му, а загубите са трудни за пренебрегване.
Причината да преустанови временно работата на стопанството не е семейството, макар че то също е приоритет. „Основната причина са трудностите в сферата на животновъдството, особено в говедовъдството. Не само при мен е така, и при колегите също. Възползвам се от времето, за да добия знания и да споделя опита си с преподавателите в Тракийския университет. Това е целта на моето обучение – по-близък контакт и по-добра подготовка по здравеопазване на животните.“
Димитър признава, че опитът му е значителен, тъй като от малък се занимава с животни. „Пробвах за участие в програми като „Млад фермер“, но се сблъсках с административни изисквания. Бях вече регистриран земеделски производител и не отговарях на условията. Въпреки това организирах стопанството си и се развих доста. Основният проблем остава реализацията на продукцията и изхранването на животните при сегашните условия.“
Тази година Димитър е първи курс в специалността „Зооинженерство“ в Тракийския университет. На лекция за възможностите на ЕС за младите фермери научава нови практики и съвети, които ще му бъдат полезни за бъдещето на фермата му. „Повечето неща вече ги знаех, но някои нови съвети са много полезни – насочват ме как да се свързвам с институциите и колегите, за да подобря здравеопазването и храненето на животните. Университетът и подготвените кадри могат да ни помогнат много, ако има по-добра комуникация.“
Той е категоричен, че зооинженерната специалност е силно пренебрегната в България. „Тя трябва да определя как се управлява фермата, а ветеринарният лекар да е помощник. За съжаление, много лекари се ориентират към домашни любимци. Фермите не са атрактивни, но има млади лекари с желание да работят с животни. Това трябва да се промени.“
Димитър не вижда временното преустановяване на фермата като отказ. „Животновъдството ми е хоби и страст, просто не в размери, с които да се издържам. Преди да преустановя, вече бях започнал нова сграда за фермата. Не мога да се откъсна от това, което съм правил. Петнадесет години от живота ми са в този сектор и искам да го продължа.“
Според него младите фермери могат да дадат много на българското земеделие, но им липсва подкрепа. „Младите фермери дават всичко от себе си, но често никой не ги вижда. Минимална подкрепа е необходима, за да могат да се развиват и да постигнат резултати.“
И посланието му към младите е ясно: „Да не се отказват. Аз съм временно спрял, но мисля да продължа. А към държавата – подпомагайте младите фермери. Фермер си по душа, не се става фермер с пари.“
