Облекчаване на правилата и по-малко проверки за земеделците  от Кампания 2026

Ще бъде създаден регистър за трайните насаждения

По време на семинар на зърнопроизводителите от Пловдивска област бяха представени ключови промени в прилагането на Общата селскостопанска политика, които ще засегнат земеделските стопани още от кампания 2026 г. Един от основните лектори – Петър Кировски, директор на дирекция Растениевъдство в МЗХ, постави акцент върху т.нар. „омнибус регламент“ и свързаното с него опростяване на правилата и контрола в сектора.

В сила от 19 декември, новият регламент въвежда облекчения за част от задълженията, които земеделските производители трябва да спазват при изпълнението на интервенциите. Макар и не толкова мащабни, както при предходни промени, те все пак носят известно намаляване на административната тежест, особено за по-малките стопанства и за биологичните производители.

Една от съществените промени е свързана със стандарта ДЗЕС-7. Прагът за задължително спазване се повишава от 10 на 30 хектара, което означава, че стопанствата до 30 ха ще бъдат освободени от контрол и санкции по този стандарт. По този начин значителна част от малките земеделски производители излизат от обхвата на проверки, което реално намалява административната тежест.

Допълнително облекчение получават и биологичните производители. Те ще се считат за отговарящи по подразбиране на по-голямата част от стандартите и няма да бъдат проверявани по 6 от общо 9 ДЗЕС изисквания.

По отношение на самото прилагане на стандартите и екосхемите, съществени промени в изискванията няма. Земеделските стопани ще трябва да продължат да спазват правилата така, както и досега, но контролът ще бъде по-щадящ за по-малките и за биологичните стопанства.

Регистър на трайните насаждения – по-ясна картина за овощарството

Значително внимание по време на семинара беше отделено и на идеята за създаване на регистър на трайните насаждения. Повод за това са мащабните измръзвания през 2025 г., при които над 190 хил. дка трайни насаждения бяха засегнати. Проверките тогава са показали, че немалка част от насажденията не са в реално производствено състояние – с амортизирани дървета и липса на грижи в продължение на години.

Целта на бъдещия регистър е да създаде система от информация, която ясно да показва къде се намират трайните насаждения, какъв е техният вид, възраст, разстояние на засаждане и реално производствено състояние. Така ще може по-справедливо да се насочва подпомагането – към реалните производители с интензивни градини, а не към площи, които формално съществуват, но не дават продукция.

До кампания 2026 г. идеята е да бъде изграден цялостен поглед върху сектора. Голяма част от насажденията вече са проверени заради измръзванията, а останалите ще бъдат идентифицирани през предстоящата вегетация. Данните ще се попълват на декларативен принцип, но при сериозни несъответствия ще се извършват проверки на място.

Климатът променя структурата на производството

Климатичните аномалии през последните години вече ясно се отразяват върху структурата на земеделското производство. Най-ярък пример е царевицата. Площите с тази култура намаляват драстично – от около 5 млн. дка през 2024 г. до близо 3,9 млн. дка през 2025 г. Причината е сушата и изключително ниските добиви, които на места падат до 100–200 кг/дка – далеч под себестойността.

Част от този спад се компенсира с леко увеличение на площите с рапица и ечемик, но тенденцията е ясна – царевицата става все по-рискова култура за българските земеделци.

Очакванията за сезон 2026 г. засега потвърждават тази посока – близо 11 млн. дка с пшеница, около 1,6–1,7 млн. дка с рапица и стабилни площи с ечемик. Какво ще се случи при пролетните култури тепърва ще стане ясно.

Нови култури и натиск от болести

При трайните насаждения отказът от производство е по-труден, но последствията от безпрецедентните измръзвания вече личат и в статистиката – увеличен внос и намалено собствено производство. Допълнително напрежение създава и нападението от черна златка, за което овощарите настояват за финансова подкрепа и включване на борбата с вредителя в схемите за зимни пръскания.

Наред с трудностите се появяват и нови тенденции. Все повече производители се ориентират към по-южни култури – киви, смокини и други, които при променящия се климат изглеждат като реална алтернатива. В условията на силна конкуренция от страни като Гърция и Турция, българските земеделци са принудени да търсят нови ниши и да разширяват видовото разнообразие.

Общото послание от семинара беше ясно – климатът, регулациите и пазарът променят земеделието, а адаптацията ще бъде ключова за оцеляването на сектора през следващите години.

Репортаж на Инес Златанова