Португалското водно куче – морски помощник с легендарно минало
Интелигентност, енергия и нужда от задачи
Още през XVIII век в исторически хроники се споменава мистериозно куче, което спасява живота на моряк. След като се събужда от кома, той описва животното като куче, подстригано почти до ребрата, с кичур на върха на опашката. Оттогава породата се свързва с мореплавателите като техен верен другар.
Португалското водно куче е създадено в Португалия като помощник на рибарите. Основната му роля е била изключително практична – да пренася съобщения между лодките, да подпомага събирането на рибата в мрежите и при доближаване до брега да изтегля тежките мрежи към сушата. Благодарение на силата и отличните си плувни умения кучето е било незаменим помощник.
С развитието на технологиите и модерното рибарство тази роля постепенно изчезва, а днес породата е предимно компаньон, както и куче за водни спасителни операции и терапевтична работа.
Произход и разпространение
Родината на породата е Португалия, като едни от най-известните ѝ популации се свързват с района на Лагос. Въпреки това и днес тя остава сравнително рядка, дори в родната си страна.
Стандарт и външен вид
Мъжките кучета достигат тегло между 25 и 30 кг, а женските – между 18 и 22 кг. Височината при холката е около 45–50 см.
Най-разпространеният цвят е черният. Кафявите представители са значително по-редки и се смятат за резултат от рецесивен ген. При шампионските линии предпочитани са черните кучета, като се допускат малки бели петна в областта на гърдите и брадичката. В САЩ стандартът е по-либерален и допуска по-големи бели участъци.
Съществуват и различни типове подстрижка. В Европа традиционно се поддържа класическата „работна“ морска прическа, докато в Америка се среща и т.нар. ретривърска. Причината е историческа – кучетата са работели в студени води, затова предната част на тялото често се оставя с по-дълга козина за защита на органите.
Водни способности и особености
Породата е отличен плувец. Между пръстите на лапите има ципи, които улесняват движението във вода. Португалските водни кучета са сред малкото породи, които могат да се гмуркат.
Често се определят като една от най-известните хипоалергенни породи. Те почти не отделят козина и нямат характерна кучешка миризма. Козината им има структура, наподобяваща тази на патешките пера, и притежава свойството да „отблъсква“ замърсяванията – когато изсъхне, част от мръсотията пада сама.
Защо породата остава рядка?
Причините са няколко. Развъждането е силно контролирано, с ясни правила и строги изисквания към новите собственици. Женските се допускат до максимум едно раждане годишно. Освен това породата е скъпа и изисква сериозна документация и ангажименти.
Португалското водно куче е изключително активно и има нужда от продължителни разходки и физическо натоварване – понякога над два часа на ден. В съвременния забързан начин на живот това се оказва сериозно предизвикателство за много семейства.
В България
По данни на развъдчиците в страната има около 17 представители на породата. Най-много се намират в София, следвани от Варна, Кърджали и други градове. Част от кучетата са потомци на развъдни линии, създадени в България.
Предстои създаването на породен клуб, който да подпомага контрола на развъждането и поддържането на стандарта.
Живот с португалско водно куче
„Това е най-емоционалната и забавна порода, която сме имали“, споделя развъдчикът Стилияна Пеева.
Кучетата са изключително социални, привързани и емоционални. Те посрещат стопаните си с голяма радост и постоянно търсят контакт и внимание.
