ПРОГНОЗА: До 2035 г. доходите от земеделие ще се увеличат с 9%
Това прогнозира нов доклад, публикуван от Организацията по прехрана и земеделие на ООН
Тази перспектива обаче остава уязвима към пазарната нестабилност, причинена от кризи и конфликти. Докладът оценява, че ако честотата на сътресенията, наблюдавана през последните години, се запази, има 25 процента вероятност доходите в селското стопанство през 2035-та да бъдат по-ниски от настоящите нива. Краткосрочните рискове също са значителни, тъй като скорошното поскъпване на енергията и произтичащото от това намаляване на употребата на торове вероятно ще засегнат селскостопанското производство през 2027 година. Докато страните с високи доходи вероятно ще успеят да абсорбират тези сътресения, държавите с ниски доходи са изправени пред влошаване на продоволствената сигурност.
Документът предоставя глобална базова референтна точка за средносрочните перспективи за селскостопанските и рибните пазари на национално, регионално и световно ниво. При стабилни условия се очаква световното селскостопанско и рибно производство да нарасне с 13 процента през следващите десет години, задвижвано главно от Азия, Субсахарска Африка и Латинска Америка.
Докладът обаче подчертава и потенциалните отрицателни последици на неблагоприятни сътресения, дори и те да са временни. Ако средният скок от 33 на сто в цените на енергията, наблюдаван през първата половина на 2026-та, продължи и през втората половина на годината, през 2027-а световното производство на зърно ще намалее с 0,9 на сто. Спадът ще бъде още по-остър в страните с ниски доходи – с 1,7 процента. Свързаните с това загуби на доходи и по-високите цени на храните също биха принудили домакинствата в страните с по-ниски доходи да намалят потреблението на храни и да се насочат към по-евтини хранителни продукти.
Предвижда се потребителите в страните с по-ниски средни доходи да разнообразят допълнително хранителния си режим, особено чрез по-висока консумация на животински продукти с повишаването на жизнения стандарт. Същевременно се очаква страните с ниски доходи, особено в Субсахарска Африка, да продължат да изостават от други региони по отношение на продоволствената сигурност и храненето. Наред с това се предвижда прекомерната консумация на храна да се запази в по-богатите страни.











