Агрокоментар: Един малък протест – тежък симптом за ЕС
Дълбоките структурни проблеми и натискът от трети страни поставят под въпрос оцеляването на родните фермери
Протест на зеленчукопроизводители от Хасковско даде старт на недоволството — те напуснаха нивите и затвориха пътя към Маказа. Последваха ги производителите от село Любимец, а след това и тези от Пазарджик. Причините не са изненадващи — ниски изкупни цени (например за корнишоните търговците дават едва 50 цента за килограм, а дините се изкупуват на безценица), докато в магазините същите тези продукти се появяват на бомбастични цени.
Зърнопроизводителите, които често са нарочвани за богаташите на отрасъла, отдавна алармират, че себестойността им набъбва с всеки изминат ден, а пазарите са нестабилни и вяли. Същата е болката и на стопаните от Любимец и Хасковско — евтин и незаконен внос от трети страни като Албания, Турция и Македония. Питаме се защо ГДБОП не се намеси и там. Протестиращите напомнят, че в тези страни се използват забранени в ЕС препарати, които са далеч по-евтини. Единственият начин да се ограничи този внос е чрез строг контрол за пестициди и отказ на цели партиди.
Напояването у нас също е скъпо, работна ръка няма, а там, където я има, цената ѝ расте. Повдига се въпросът за субсидирана заетост и облекчени процедури за внос на работници, но всичко остава само в сферата на приказките. Големите преработватели си осигуряват суровина от трети страни, защото им излиза по-евтино, а и българският фермер не може да осигури големи партиди с исканото качество.
Тези, които протестират, са малки производители, клъвнали европейската пропаганда, че години наред са били фокус и приоритет за подпомагане. Големите производители обаче имат същите проблеми, но с далеч по-големи загуби. Предстои да видим дали тези протести ще драснат клечката на недоволството за всички останали.
Анализаторите ще кажат, че това е резултат от дълбоки структурни недостатъци и сбъркани политики в производството на плодове и зеленчуци. Но ако вдигнем поглед от „нашенските“ проблеми, ще видим, че в Германия зреят досущ същите протести със същите причини — внос и отказ да се изкупува продукцията на местните фермери. Там обаче добавят и натиска на големите търговски вериги.
Така топката се прехвърля в полето на европейските институции, които си правят оглушки за вноса от трети страни, без да защитят европейския фермер. Липсата на работна ръка остава проблем без решение, а двете войни — в Украйна и Ирак — ще помпат цените на торовете и енергията. Бюджетът за селско стопанство се свива заради отбраната, а богатите страни-членки отказват да внасят повече и искат да консумират по-малко субсидии. Както казва Швейк — все по-лошо ще става.
