Агрокоментар: Мегапожарите в Европа
Уроците от огнения ад на континента, европейските модели за закрила и защо България разчита предимно на „божията милост“ при бедствия
Тази година горските пожари в Европа са исторически по мащаб бедствия. Макрон определи ситуацията във Франция като най-тежката след Втората световна война. Огнената стихия изпепели над 115 000 хектара гори. Испания излезе с още по-черна статистика – изгорели са 150 000 хектара горски насаждения. Тези пожари бяха определени като най-големите в историята на страната. Специалистите въведоха нов, несъществуващ до момента термин – „мегапожари“.
Защо се допуснаха тези мегапожари? Защо положението трудно се овладява?
Евакуирани бяха над 360 000 души в двете страни, обяви се извънредно положение. Нали Европа се готвеше, и то сериозно, да посрещне това бедствие, водена от все по-категоричните доказателства за настъпващите климатични промени? Заради миналогодишния рекорд от унищожени 1 милион хектара, Европейската комисия се подготви с надеждни мерки за овладяване на огнената стихия. Но тези мерки като че ли са свързани предимно с реактивното гасене на пожарите – тоест разчита се на рекорден брой пожарникари, експерти по извънредните ситуации, осигури се рекорден брой въздухоплавателни средства (вертолети, самолети-амфибии и тъй нататък).
Вероятно обаче природата създаде прекалено тежка ситуация – мегапожари в три европейски страни едновременно – и новият европейски противопожарен модел не издържа теста за надеждност. Механизмът за гражданска защита все пак се оказа ефективен, без много жертви и засегнати жилища в населените места. Този нов подход към управлението на риска беше оповестен през март тази година. Интересен е друг факт – как точно регионалната противопожарна станция в Кипър беше включена в тазгодишното изпитание с мегапожарите.
Къде сме ние в тази схема за овладяване на горските пожари?
Нямаме нито един вертолет или самолет. Разчита се на наземните пожарни. Повечето пожари обаче възникват в труднодостъпни терени, а в горите повечето са такива. Да, военните вертолети могат да се командироват при някои драматични ситуации, но вече имаме в миналото и драматично завършила такава мисия, тъй като екипажите на тези вертолети не са обучени за действия при такива бедствия. Тоест, разчитаме единствено на трансграничната европейска помощ. Впрочем тази помощ се оказва сега и на горящите страни Франция и Испания, които все пак, да отбележим, разполагат и със собствена летателна техника.
Когато тежкото бедствие в Европа се овладее, се очаква анализ най-вече на прилаганите превантивни мерки против горските пожари. Модерните технологии – сензори за ранно откриване на огнището още в самото начало – у нас няма. Тук се е разчитало на наблюдателни кули. Не се използват и дронове за оглеждане на големи площи и откриване на огнища чрез температурни датчици.
Не е пресилено казано: няма у нас напояване, да правим молебен за дъжд. За гасене на горските пожари разчитаме главно на божията милост и сериозно на европейската система rescEU – в свободен превод „Спаси Европа“.
