Лозарство и винарство

Лозарството е важен подотрасъл на растениевъдството. Възниква като занимание на човека около 7000 години пр. н. е. Смята се, че за първи път се появява лозарството като човешки занаят в Древен Египет, Сирия и Вавилония.

Сведения за това древно занимание – лозарството – има и в античната литература. Поетът от Древна Гърция Омир пише за лозарството в своята известна епическа поема „Илиада“. Омир не е единственият античен автор, в чиито творби става дума за лозарство – то се споменава и в писанията на Ксенофонт, и на Плиний, и на други древни творци. Тези писмени сведения ни доказват, че лозарството е сред най-древните занаяти, познати на човека.

Развитие на лозарството в България

По нашите земи лозарството възниква около 3000 години пр. н. е. и първоначално се развива предимно по поречието на река Марица. В днешно време този регион продължава да се слави с най-високо и качествено производство на грозде и вино, тъй като климатът и релефът там са изключително благоприятни за лозарството.

Най-древните сортове, отглеждани на нашата скромна като размер, но много благоприятна земя, са памид, мавруд и други. Те започват да се отглеждат между седми и единадесети век, по времето на Първата българска държава, когато лозарството преживява разцвет. И до днес тези сортове са сред най-предпочитаните и най-разпространените сортове сред земеделците, занимаващи се с лозарство.

Лозарство – засаждане на лози

Първата важна стъпка при занимание с лозарство е засаждането на лозите. То се извършва през пролетта или през есента. Ако занимаващите се с лозарство земеделци изберат пролетния сезон за засаждане на лози, важно е да го направят рано – засадените през месец март лози дават най-добри резултати. В лозарството есенното засаждане на лози се случва около средата на ноември, за да имат възможност растенията да се захванат преди влошаването на метеорологичните условия.

Доста трудоемка част от заниманието с лозарство е засаждането на новите лози. Развитието на растениевъдството и по-специално – на конкретния подотрасъл – лозарството, е довело до възникването на различни приспособления и технологии, чрез които е възможно частично да се механизира тази важна стъпка от отглеждането на грозде – засаждането. Лозарството не е никак леко занимание, но дава добри резултати и си струва труда.

Лозарство – резитба на лозите

Важна стъпка в отглеждането на лозите от земеделците, които са избрали лозарството за свое основно занимание, е резитбата. Има много тънкости, с които трябва да се съобразят занимаващите се с лозарство, за да даде максимално добри резултати резитбата на лозите. Прецизната и извършена навреме резитба е ключов фактор за добиване на обилна и качествена реколта от хората, които са се отдали на лозарство.

Най-оптималният период за резитба на лозите е времето на техния покой – след листопада. Обикновено в лозарството това е периодът в края на зимата и началото на пролетта, след като приключат големите студове. Това важи с пълна сила за лозарството в по-топлите региони, но има и местности по нашата земя, където често има риск от пролетни слани. В тези райони е допустимо и дори желателно да се извършва по-късно резитбата.

Резитбата на лозите също е доста тежка и отнемаща време и усилия дейност в лозарството. Добре е да се използва качествена, удобна и остра лозарска ножица, за да си спестят излишни усилия занимаващите се активно с лозарство.

Лозарство – пръскане на лозето

Неизменна част от заниманията с лозарство е пръскането на лозето срещу болести и вредители. Никак не е за подценяване редовното пръскане на лозичките, ако искат занимаващите се с лозарство растениевъди да се радват на здрава и обилна реколта.

Активното пръскане на лозите е стъпка в лозарството, в отглеждането на здрави и силни лози, която най-активно се извършва през месец юни. Тъй като през този сезон пада доста голямо количество дъжд, важно е да се знае от занимаващите се с лозарство, че не е необходимо да се изчаква предварително определеното време между пръсканията, ако е валяло след напръскването. Препоръчително е и дори е задължително, ако преди да завали е напръскано лозето, след преминаването на валежа пръскането да се повтори.

Лозарство – поливане на лозята

При лозарството е важно да не се прекалява с напояването. Прекалената влажност на почвата е възможно да доведе до по-ниска захарност на реколтата, по-ниско качество на гроздето и по-малка трайност на плодовете. Преполиването при лозарството може да доведе и до не достатъчно добре развита коренова система на лозите.

Лозите обикновено се нуждаят най-много от вода малко преди началото на цъфтежа. От по-умерена влажност се нуждаят растенията по време на самия цъфтеж, тъй като при преполиване има риск цветовете да окапят. След като премине цъфтежа и започнат да се оформят плодовете, рязко спада необходимостта от вода. Това в лозарството обикновено се случва след средата на месец август.

Капковото напояване в лозарството е сред най-популярните и улесняващи земеделеца методи за поливане на лозите. Така не само се осигурява точното количество вода, което е необходимо на лозичките, и се разпределя равномерно между тях, но се и спестява доста вода.

Лозарство и винарство

Лозарството и винарството са взаимносвързани занаяти открай време. Има земеделци, които отглеждат единствено десертни сортове грозде, но многобройни са и тези растениевъди, които се занимават с лозарство предимно с цел производство на вино.

Сред най-популярните и най-подходящи сортове грозде, от които се произвежда червено вино, са каберне, мерло, мавруд, пино ноар и памид. Те обикновено имат много висока захарност, подходяща за производство на вино. Друг плюс на тези сортове е плътният цвят, който придобива виното, създадено от тях, както и наситеният вкус, който се откроява и е лесно различим. Ароматът на червеното вино при повечето хора носи усещане за уют, топлина и романтика. Червеното вино има място на всяка трапеза, като допълва по неповторим начин храната.

Сред най-разпространените сортове грозде, които се отглеждат с цел производство на бяло вино, са мускат, шардоне, ризлинг. Произвеждането на бяло вино има много тънкости и е необходима голяма прецизност при изработката му. Не са много хората, занимаващи се с лозарство, които се заемат с тази интересна, но нелека задача. Усилията обаче в крайна сметка си струват – бялото вино е лека алкохолна напитка, която е широко разпространена най-вече заради вкусовите си качества, разпознаваемия си аромат и факта, че е прекрасно допълнение към много различни ястия и десерти.

История на лозарството

Развитие на лозарството в България

Лозарство – засаждане на лози

Лозарство – резитба на лозите

Лозарство – пръскане на лозето

Лозарство – поливане на лозята

Лозарство и винарство