Агрокоментар: Националният стратегически план – до под кривата круша

За много решения все още се говори в бъдеще време

До под кривата круша стигнахме с Националния стратегически план. Това не е черногледство. Март-април ЕК ще одобри първите подадени позиции на страните членки – отличници. България даде тържествено обещание, че долу-горе по това време – март, ще изпрати в Брюксел творението си. Рожба, тинтиркана от три правителства, от велики, по-велики. За това говори фактът, че все отначало се започва. Разказаха им играта на земеделци, животновъди и преработватели. То са едни дълги срещи в Министерството на земеделието с новите министри, по-дълги от избора на папа. Винаги нещата са опирали до там – да се правят мили очи на стопаните. Традицията е спазена. Формални дебати. Като виц се носи – каквото попиташ, отговорът е един и същ – каквото реши коалиционният съвет. Коалиционният съвет – все отбор експерти, трябва да се произнесе: точно какъв вариант за налагане на тавани по СЕПП ще се прилага. Май от 100 хил. евро с приспаднати разходи за работни заплати. Веднага се стига до гениалния въпрос – ама как се изчислява фонд работни заплати на фирмата?