Агрокоментар: Националният стратегически план – отзвук
През 2025 г., след първия мониторинг – дали ще ни отрежат главата заради неизпълнени европейски цели?
Националният стратегически план – поредният предпоследен вариант май е готов. Очакваме с нетърпение земеделското министерство да го публикува за обществено обсъждане. С трепет го очакват и самите участници в тематичните работни групи, работили цели три години. Защото едно се говорело, изчиствали се проблемите в дебатите, уж се постигало съгласие. Изведнъж обаче настъпвали изненади. Нищо след стискането на ръце за договаряне не оставало в НСП. Защо? Политическо решение е отговорът. Това оправдание замени другото клише – такова е коалиционното споразумение. Този подход обезсмисля работата на тематичните работни групи, те стават формален акт на проповядваната диалогичност и прозрачност. Има много недоволни от последния – предпоследен вариант на НСП. Примери много. Въглеродното земеделие беше надежда, че България може в тази екологична сфера – част от зелените европейски стратегии, да се представи добре. Консервационното земеделие или Но-тил, както е по-известно – как е залегнало в НСП? Как ще се поощрява? Разбираме: налага се ограничението за подпомагане – до 1000 дка. Това е пълна глупост или сериозно казано: откровен призив да не се залавяш с тази технология. Та нали тя изисква нови машини, прилагане на нови технологии, кадри и т.н.
