Проф. дн Ирена Атанасова: Почвата е ключът към нашето бъдеще
До средата на март 2022 г. ЕК провежда обществено допитване за здравето на почвите в контекста на предстоящото законодателство
Поредното събитие, организирано от АГРО ТВ
Почвата е най-голямото богатство, без нея няма живот. Опазването на почвите е основна грижа на земеделците. А към тази мисия се присъединява и ЕК със своята ключова за новата ОСП стратегия за почвите. Темата беше във фокуса на уебинара „Запазване на почвеното здраве – една от приоритетните цели на новата Обща селскостопанска политика“. Събитието се организира от АГРО ТВ, по проект „ОСП – научи повече“.
Значението на почвата
Как се определя здравето на почвата
Проф. дн Ирена Атанасова посочи, че индикаторите за определяне здравето на почвата са няколко. На първо място, това е присъствие на замърсители – тежки метали, органични замърсители, но и излишък от хранителни елементи и соли, останали от прекомерното торене.
Вторият индикатор е наличността в оптимално съдържание на хранителните елементи азот, фосфор, калий и микроелементи.
Третият индикатор е съдържанието на органично вещество. Установено е, че почвеният органичен въглерод намалява годишно с 0,5% в резултат на неустойчиви земеделски практики, климатични промени, вкисляване, алкализация.
Четвъртият индикатор е почвената структура и биоразнообразието в нея. Ландшафтните характеристики също са важен индикатор – това са растителната и горската покривка, които осигуряват богато биоразнообразие в почвата.
Тези индикатори са различни за различните климатични зони, изтъкна проф. Атанасова, и посочи, това е взето предвид в Европейската стратегия за почвите.
Заплахи за почвата
На първо място, това е ерозията, която засяга до 25% от европейските почви, а у нас – до около 85% от почвената покривка, а над 65% от почвите са засегнали от водна ерозия.
Друга заплаха е намаляване на почвения органичен въглерод. Също така – замърсяване, засоляване, запечатване, свлачища.
В своята стратегия за почвите ЕК до 2030 г. си поставя за цел постигане до 30% рециклирана земя, каза проф. Атанасова.
Европейска обсерватория за почвите
Тя е в отговор на това, че в Европа има няколко системи за мониторинг на почвите, но те не са хармонизирани – така че обсерваторията ще наблюдава създаването на глобална мониторингова система, която ще отчита състоянието на почвените ресурси. Тя ще събира данните от дистанционния мониторинг и резултатите, които се получават на място.
Глобална инициатива за повишаване съдържанието на въглерод в почвата
Инициативата на ЕК за улавяне на въглерод в селскостопанските почви ще се присъедини към глобалната инициатива „4 на 1000“ за увеличаване на съдържанието на органичен въглерод в почвата в земеделските земи. Амбицията на инициативата е да се насърчат заинтересованите страни да преминат към продуктивно, силно устойчиво селско стопанство, основано на подходящо управление на земите и почвите.
Европейската стратегия за почвите
ЕК стартира обществено допитване до средата на март 2022, което събира мнения за здравето на почвите в контекста на предстоящото законодателство, като през тази година ЕК ще представи проект на законодателство, свързано със сертифицирането на почвите във връзка с въглеродното земеделие, каза Таня Георгиева, експерт в Национална селска мрежа.
Чрез стратегията за почвите се предлага инициатива за безплатно тестване на почвата, което ще се прилага във всички страни членки, посочи Петя Куманова, зам.-директор на ГД „Съвети в земеделието“ в НССЗ.
Ролята на фермерите
Заради Зелената сделка се поставя силен акцент на опазването на почвите и фермерите трябва да са убедени, че това е категоричната посока. Подобрявайки почвения ресурс, фермерите ще получават по-добри резултати, каза Таня Георгиева.
НССЗ изготвя консултантски пакети за малките стопани, като 2 от тях са тясно свързани с опазването на околната среда и почвите. Събитията, които НССЗ провежда, са много тясно свързани с почвите, каза още Петя Куманова.
Фермерите много добре познават почвата, както и агротехниката на отглеждане на земеделските култури. Тенденцията е към регенеративно земеделие, допълни проф. Атанасова. По думите й Институт „Пушкаров“ прави анализи на почвата и е пряко ангажиран да дава препоръки за торене на земеделските култури.
Александър Китев, председател на Асоциацията на Българските Но-Тилъри, каза, че десетки години интензивна обработка са довели до деградация на почвата и загуба на нейното плодородие. Сега е моментът това да се промени. Едно от основните неща е спиране на обработките и преминаване към Но-тил, консервационно, регенеративно, въглеродно земеделие.
През последните 6-7 години земеделската общност и дори без целенасочени схеми за подпомагане, прилага практики за опазването на почвите и по-щадящи технологии. Има разбиране от страна на фермерите за значението на почвите, запознати са много добре, категорична е Таня Георгиева. Тя подчерта, че в НСП са заложени инструменти за подкрепа на фермерите, които опазват почвите. Това са екосхеми и интервенции, свързани с околна среда и климат. Много е важно тези инструменти да бъдат атрактивни за фермерите.
Проектът Best4Soil
Знания за опазването на почвите обменят участниците в проекта Best4Soil, каза д-р Стоилко Апостолов, управител на Фондация Биоселена, като посочи, че това е проект, чиято инициатива е започнала от FIBL – научен институт за биологично земеделие и България се присъединила на по-късен етап към проекта, който се изпълнява в 20 европейски страни. Идеята е да се създаде мрежа от заинтересовани страни – фермери, съветници, научни работници, които се интересуват от темата за здравето на почвата. Тази мрежа популяризира практически знания за 4 добри практики (компост, зелено торене, анаеробно обеззаразяване, (био)соларизация) за контрол на почвените болести.
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ
