Агрокоментар: Зърненият резерв – чака се развръзката
Разнобой в управляващата коалиция – да се попълва ли резервът или не!
Попълването на държавния резерв със зърно – трудно е да се проследи фабулата на това намерение. Започна се с ударно начало – оповестяване на събитието, придружено с предупреждението, че износът може да се забрани. Корабите с пшеница се мотаеха, бавеха, уж заради проверки. Разбира се, че някой „отгоре“ беше наредил това. И как да се признае, като това действие е напълно незаконно. Какво друго може да се очаква, освен паника на пазара. Зърнопроизводителите – освен че имат предварително сключени договори с търговците, побързаха тутакси да се освободят от малките количества, още непродадена продукция. Трезвите гласове, предупрежденията, минаха покрай ушите на правителството: че България няма да остане без зърно до новата реколта, че не е необходимо държавата да затваря огромна сума пари, с която могат да се подпомогнат земеделците, което ще бъде много по-ефективно. И се завихриха хаотични действия. Не е необходима кой знае каква прозорливост, за да се стигне до ироничната реакция към намеренията. Ясно като бял ден беше, че твърде лекомислено – още през март, се заяви – до две седмици резервът ще бъде напълнен! И после – нови и нови срокове. Когато се предприема такава сериозна стъпка, би следвало да се направи предварителен експертен анализ – позволява ли законодателството това, има ли бази за складиране на изкупеното зърно. Но се тръгна твърде аджамийски, както се казва. Та до днес все така.
