Агрокоментар: Солидарност с привкус на далавери
Какъв контрол трябва да извършва държавата при безмитния внос на пшеница, плодове и зеленчуци от Украйна?
„На тихия фронт“ – това обикновено са действия, извършвани от шпиони и разузнавачи. Може да е пресилено сравнението, но то изниква неволно, когато стане дума за безмитния внос на украинска пшеница и слънчоглед. Служебният кабинет на земеделското министерство е изправен пред трудната дилема – да спазва решението на ЕС за безмитен внос на зърно, плодове и зеленчуци, и в същото време – да защити българските пазари. Прибързана е реакцията – например, че зърнопроизводителите пак до тяхната си печалба опрели! Този казус е сложен: има явно оповестени аргументи и от друга страна – аргументи, набавени в тишина и вземане на „тихи“ решения.
В интервю за БНТ Явор Гечев сподели опасенията си, че ще има затруднения с прибирането на реколтата от слънчоглед. Веднага възниква въпросът: защо голяма част от българските складове са пълни? Има ли търговци, които са изкупили украински слънчоглед – по-евтин? И какво от това ще попита някой! Вече се завъртя отговорът в публичното пространство: рафинериите ще работят със слънчоглед, непреминал през фитосанитарен контрол, и ще ни продават олио с етикет: произведено в България. Кои пазарни играчи ще пострадат от липсата на складови бази? По-дребните, които нямат възможност да съхраняват продукцията си. И ще я харижат. Колкото им дадат, толкова!
Пшеницата? Да, убеждават ни, че влезлите количества от Украйна са малко и че не могат да дебалансират нашия пазар. И то едва след настойчивото искане за информация от митницата. Впрочем и двата пазара в момента са „замръзнали“, сделките са малко на брой.
Да продължим: вместо държавен контрол, появява ли се тайно, разузнавателно търсене на отговора: с какво качество е внесената пшеница? Държавна лаборатория, оторизирана за изследване на пшеница, няма, изследват се само семена за посев. А има ли частни лаборатории, които слагат печата: „негодна пшеница“ върху проби, взети по втория начин? Търговците – къде я продават? Смесват ли я с българска пшеница? А слънчогледа? Смесват ли го? Този българо-украински микс може ли да срине имиджа да българските фермери, граден с години на добри чужди пазари? А купувачите – надушили тези криминални – направо казано действия, отказват ли купуването, и ако да – у нас ли ще остане тази „негодна“ пшеница?
Дава се за пример Румъния. Украинските земеделски продукти минават транзит, по определени коридори през нейната територия, а превозните средства се конвоират. А ЕК защо мълчи – това нарушение ли е на нейното решение за безмитен внос на украински продукти в ЕС? Така едно благородно решение – солидарност със страната, която е във война, май се превръща в криминални действия. Нека държавата си свърши работата на тишина и започне внезапни проверки. На 1 септември фермери от Вишеградската четворка ще се срещнат, за да вземат решение: как да се противопоставят на всичко това. Ще видим ли общи протести: с машините по европейските улици? Брюкселските чиновници са във ваканция. А те забъркаха кашата.
