Агрокоментар: Субсидии – реакцията на фермерите
За трети път фермерите получават компенсации заради войната в Украйна. Доволни ли са?
В следващия програмен период земеделието да се издигне на качествено ново ниво – чрез иновации, цифровизация, чрез Зелената сделка. Финансовите мотивации за това и сега са залегнали в НСП и Плана за възстановяване и устойчивост. Амбицията, повтаряна на път и през път, естествено, стана клише. Но Путин обърка сметките на ЕС. Сега агробизнесът има скромната цел – как да оцелее в тази световна криза. Субсидиите са единствената надежда. И ето – задава се трето подпомагане на земеделието и животновъдството, заради войната в Украйна. Вече публикуваха ставките за различните видове животни. На фермерите – както винаги, средствата ще се сторят малко. Както винаги – вече се появиха и недоволства. Защо се давали пари на стопанство? Така големите стопанства получавали повече на глава животно от малките? Но се изпуска фактът, че както излезе информация, непотвърдена официално от ЕК – ще има таван от 15 000 евро за стопанство. В този таван щели да се включат всички подпомагания – държавни и европейски. За да има равнопоставеност между фермите. Това обаче означава, че големите ферми – трън в очите на малките, едва ли ще бъдат финансирани. Тъкмо да надигнат вой производителите на плодове и зеленчуци – излезе информация за подпомагането и на тези сектори.
И те веднага отсякоха – парите са малко! Трябва да се признае, че вносът от Украйна и Молдова наистина засегна интересите на българския производител. Ако обаче ще говорим за разбалансиран пазар от вноса, то това е зърненият. Най-после и тези производители влязоха в полезрението на управляващите. В този трети транш са предвидени средства и за тях. Най-вече заради големите количества слънчоглед, които не прекосиха България, а просто останаха тук. Както министър Гечев съобщи – това е половината слънчоглед, изнесен от Украйна т.г. Впрочем кой знае защо се предполага, че енергийната криза не засяга зърнопроизводителите. Нещо повече – те са виновни за всичко. За вноса на плодове и зеленчуци, за животновъдството ни, което е на командно дишане от години. Нито дума за сбъркани политики в подпомагането на тези сектори. Нито дума за нежеланието им да се кооперират. За липсата на интерес към селекция и въвеждане на всякакви нови технологии. Това е изтрита тема. Тютюнопроизводителите също би трябвало да се радват. Най-после ЕК прие промяна в референтния период за субсидиране – той е 2016 – 2018 г. Така най-после една несправедливост отпада. А държавната помощ – вероятно по-голяма, ще се насочва единствено към сега произвеждащите тютюн. Да завършим с една оптимистична прогноза на американски експерти: т.г. ще бъде пикова за цените на енергоносителите. Следва спад. Започва бавното измъкване от кризата. Но това все пак е прогноза!
