Агрокоментар: Нова ОСП – нов късмет, или…

Новата ОСП влезе в действие. Какви разсъждения буди?

На 1 януари т.г. стартира новата ОСП. Доста различни цели са залегнали в нея, от досега познатите. Войната в Украйна, както и Ковид кризата, не размекнаха Брюкселските институции. Не се поддадоха на аргумента, изтъкван от фермерите, че решенията за големите амбиции са взети далеч преди тези утежняващи икономиката фактори. Дейвид Смит-авторитетен икономически редактор на седмичника The Sunday Times, наскоро издаде поредната си книга. В нея той отбелязва, че има събития в световната икономика, които човек вижда един път в живота си. И добавя изключението: сегашните поколения имат късмета да  се сблъскат с две: финансовата криза от 2008г. и Ковид пандемията. Но събитията нанесоха още една поправка. Сегашните поколения преживяват трета криза-войната в Украйна! ЕС обаче не направи дори крачка назад, заради тази историческа драма-не едно събитие, а цели три да се преодоляват от днешните поколения. Събития, на които човек ставал свидетел само един път в живота си. Затова – с много логични аргументи, европейските фермери и преработватели някак плахо, със страх и дори недоволство прекрачиха прага на новата ОСП. Дали Зелената сделка няма да дойде в повечко на земеделци и животновъди? Не трябваше ли поне малка  корекция, адекватна на  ситуацията? Поносими ли са изискванията и дали те няма да накърнят конкурентоспособността на европейските производители? Изходът е един: отговорът на въпросите да чакаме едва след приложението на „зелените“ изисквания. Новата ОСП влезе в сила! На пръв поглед т.н. субсидиарност при изготвяне на Националните стратегически планове е доста демократичен, гъвкав подход. Всяка страна – членка, съобразно спецификата на селското си стопанство, да заложи политики, чрез които да се достигнат деветте европейски цели. Може ли да се каже, че България добре се възползва от тази „субсидиарност“. Факт е, че едва изпратихме нашия НСП в Брюксел и веднага се чуха недоволни, категорични гласове: тутакси да се направят поправки на някои от ставките за обвързаното подпомагане и т.н.! Комисията по земеделие дори набеляза кои точно мерки да се коригират.

Притиснаха изпълнителната власт с предупреждението, че ако тя не се съобрази с това решение, ще се иска съдействие от европейските институции. Не зная дали има друга такава страна – членка, която да влиза в подобна схема. Двузначен е отговорът  за искането – промени, веднага! Всяка страна има правото да поиска само една поправка в НСП годишно. Т.е. още в началото на годината изстрелваме единствения си патрон. Ако обаче промените се направят по-късно- ясно е, бюджетът продължава да се свива, да се изразходва във времето. Геополитическата ситуация пренави до скъсване пружината на икономиката. И разбира се, на агробизнесът, който иначе е призван да осигури продоволствената сигурност както  на страната си, така също и на ЕС като цяло. Едно предложение на ЕП: да се увеличи многогодишната финансова рамка за селско стопанство ,според мен граничи с наивност. Никой не се трогва от аргументите за продоволствена сигурност, геополитика и т.н. Времената са тежки. Брюксел на сълзи не вярва!