Агрокоментар: НАЗ – защо обявиха стачна готовност?

Какво провокира НАЗ – да обяви стачна готовност, като наруши стила си от много години – мирен диалог?

НАЗ обявява „ефективна стачна готовност“. Какво означава „ефективна“, всъщност, не е толкова важно. Секторът имаше един твърде революционен стил на диалог, но вече остана в миналото. Защо е завръщането към него ? Поводът е ясен – на 26 февруари изтича срокът на транзитния коридор, вече удължен един път. Имало надежда, изрази украинският транспортен министър, да има ново удължение. 2022 г. през европейския транзитен коридор  тръгна износът на украинско зърно и слънчоглед. Учудващо е търпението на българските зърнопроизводители. Докато в един момент се оказа – по данни на земеделския министър, че половината от украинският слънчоглед е останал в България. Ядем олио, част от което е от внесената суровина. Потребителят не се трогна особено. Какво от това, че тази суровина  не е отглеждана по строгите стандарти – зелени, но поради това и далеч по-евтина? Какво от това, че се подбиват цените на родните зърнопроизводители? Нали олиото е по-евтино, ама не чак толкова. И в крайна сметка –  нали все накриво се гледа на зърнопроизводителите. Бълха ги ухапала, нали? Само че тази бълха ще ухапе всички ни. Пак земеделският министър изрази тревогата си : търговията с пшеница е парализирана. Цените не помръдват нагоре. Новата реколта дали ще се застъпи със залежалата – е въпросът. Как ще стане съхранението, в какви складове, дали те ще отговарят на изискванията, дали това няма да доведе до влошено качество? Най – голямата земеделска асоциация , често сочена за пример – заради добре структурираната си дейност, излезе с декларация. Предстои блокиране на българските граници. Иска се помощта на държавата, за да се спаси един сектор, който отдавана работи на светло. И внася сериозни данъци в хазната. В случая не може да се каже – и те чакат на държавата. Зърнопроизводителите на Вишеградската четворка  направиха опит да се обединят, за да се чуе гласът им в ЕК. Агроведомството също не пропускаше форум , на който да не се иска решение на проблема. Чиновниците в Брюксел оглушаха. Просто имат късмет – ако френските и германските фермери бяха засегнати, ушите им щяха да се отворят.

Защото тракторите на техните фермери, отдавна щяха да обсадят Комисията в Брюксел. Но тези развити селскостопански страни останаха в периферията на войната. Да му мислят онези, от Източна Европа, през които минава транспортният коридор за износ. Коридор, който се оказа склад за украинската продукция. Някои познати на обществото агробизнесмени, дори заговориха публично, че Украйна била пълноправен член на ЕС в областта на земеделието. Без намек за ирония. Но да се върнем на обявеното от НАЗ намерение да блокира границите – заради бездействието на ЕК. Но дали в предстоящите преговори за удължаване на срока, през който ще се изнася украинска земеделска продукция, този път гласът на българския фермер ще бъде чут? Настояването – коридорът на солидарността да бъде наистина „солидарен“, транзитен към бедстващите страни от третия свят, е справедливо. И никак не е ново. Защото такава беше обявената от ЕК идея. Оглушките на европейските институции станаха възмутителни, с тежки икономически последствия за България. Каква ще бъде развръзката?