Агрокоментар: Зърнопроизводителите – ще бъдат ли чути от ЕК?
Сюжетът с протестите на зърнопроизводителите – напрежението расте
Тридневните протести на зърнопроизводителите приключиха. Протести като протести, но не съвсем. Земеделският министър Явор Гечев със сигурност ще остави ярка следа . Да влезеш в редиците на фермерите, да откриеш един вид стачката им, да я поведеш, в една от размирните точки по Северната ни граница, се случва за пръв път. Надали това ще се повтори. Познати ме питаха – ама как така, министърът срещу правителството, част, от което е, ли стачкува? Явно за хората встрани от тези събития, не са схванали: протестът беше насочен към ЕК! Институцията, която създаде т.н. транспортен коридор за временния износ на украински земеделски продукти. Необходимостта от солидарност никой не оспорва. Само че тази идея на европейските институции, е компрометирана! Разбра се още м.г.. Защото през транспортните коридори пшеницата и слънчогледа не преминаваха транзит, а голяма част от тях напълниха българските складове. 40% от украинският износ все още отлежава в нашите бази. А новата жътва наближава. Това, да се надяваме, е станало ясно на онези, които започнаха да хвърлят партийни опорки по родните фермери: ненаситни богаташи. Само че да припомним: и полските зърнопроизводители преди дни само замерваха с яйца земеделския си министър и викаха, че е предател. Той си подаде оставката! На 7 април – от другата страна на Северната ни граница, ще протестират румънските земеделци. Българските ще излязат да ги подкрепят. Какво лошо, олиото поевтиня, заради украинския слънчоглед, се чува. Че земеделските продукти от „коридора“ са обработвани със забранени в ЕС препарати, това някак се подминаваше. Както и че страните, в близост до войната го отнасяха с липсата на пазари.
Всъщност дали пък тези фермерски протести не станаха коз в ръцете на техните управляващи, за да имат те куража да продължат безкрайните си опити, някой в ЕК да ги чуе? Защото в Брюксел наистина прекалиха с игричката „ни чул, ни видял, ни разбрал“. Затова държавните ръководители на четирите най-силно засегнати страни, май нарушиха дипломатическия тон. Изпращат „гневни“ писма, както медиите пишат, директно до Урсула фон дер Лайен. За нея, естествено, това не е изненада. Защото тръгнаха, макари и неофициални, светкавични отговори за предвиждани мерки. Само че засега те се обсъждали. Да се преразгледа и анализира ситуацията и последствията за икономиките на четирите европейски страни, се предлага в писмото на президента Радев. Да се помисли за антидъмпингови мерки. Да се усъвършенства коридорът откъм транспортната инфраструктура, за да минава украинската продукция наистина транзит през България. Колкото до идеята за връщане на тарифните квоти, т.е. налагане на мита, и това ще се мисли, отговарят от Брюксел, но с половин уста. Анализи трябвало, но не по региони, а за целите страни – как се дестабилизирал пазара там? Плахо се прокрадва възможността за още европейски средства, насочвани единствено към търпящите загуби. Все временни мерки. Единствената дългосрочна мярка е да свърши войната. Засега няма надежда.
