Агрокоментар: Европейската аграрна политика – предизвикателства

Какви могат да бъдат последствията от закъснелите действия

ОСП е гарант за продоволствената сигурност на ЕС. До скоро това твърдение беше повече или по-малко, клише. Войната в Украйна обаче го изпълни със съдържание. Нещо повече – вече се акцентира върху това, че продоволствената сигурност е част от националната сигурност. Възниква въпросът – ще издържи ли ОСП тежкия изпит на времето? Дали не е време за промени, адекватни на новите условия – не само военният конфликт? Създадена веднага след Втората световна война, дали някои от заложените политики не са остарели? Или – дали пък Зелената сделка не изпреварва времето си – като стартира преди края на войната? За съжаление последното твърдение не може да стъпи на сериозни аргументи. Няма и до сега анализ на въздействието от голямото позеленяване. Някои от намеренията на брюкселската администрация си остават само намерения от години наред. Да вземем например редовното обещание преди всяка нова ОСП: че ще се намали административната тежест – вечното бреме за фермерите. Липсата на механизми на европейско ниво, за да се случи това, парализира и отделните правителства. Някои от които, създават допълнителни трудности – поради лобизъм или нисък експертен потенциал. В съзвучие с наболелия проблем – внос най-вече на  зърно  и слънчоглед, изникват други сбъркани европейски политики, или провали на Брюксел. ЕП просто потули неуспеха си: гръмко оповестеното намерение да се ограничи концентрацията на земя.  А това – като у нас, е доста сериозен проблем. Но пък всяко противодействие би било абсолютна непазарна, неприемлива стъпка. Стигна се до изтърканото политическо клише за ония, зърнарите, с майбасите.

Отклони се вниманието от майбасите на незаконно забогателите, както им викат – мутрите. Жертви на мудното вземаните решения на европейските институции стават фермерите и то доста често. Брилянтен пример е политическата криза с коридорите на солидарността и внасяните безквотни и безмитни количества земеделски продукти. Интересно, с какви очи ЕК би наказала страните, взели едноличното решение, временно да се спре вносът от Украйна. Дори най-ревностните привърженици на европейската ориентация, се разочароваха от дългите оглушки за регулация на безспорно необходимата солидарност. Т.е. солидарност с Украйна има, но солидарност с пострадалите източно-европейски страни, няма. На всичкото отгоре протестиращите фермери бяха заклеймени като „путинисти“. Друг пример – наистина безцеремонното отминаване на факта, че твърде дълго новите страни-членки остават  по-малко финансирани от старите. Това автоматично ги прави неконкурентоспособни и на големия пазар на Общността, и на световния. Всеки опит да се сложи сериозно този въпрос на масата, предизвиква реакция, като отпъждане на досадна муха. ЕС е силно разтърсен, дори застрашен от популистки управленци. Трусът се засилва от някои  закъсняващи мерки на Брюксел. Политическата цена може да е пагубна.