Агрокоментар: Как се погубват надеждите на земеделците
Нови европейски правила в ОСП, екологизация, война в Украйна, а у нас – вътрешнополитическа война
„Нека не погубваме надеждите на нашите земеделци!“ Емоционално обръщение на евродепутата Атидже Алиева-Вели. Отправено е по време на дебата на Европейската земеделска комисия, член на която е, с шведското председателство на Съвета. Свързано е с екологосъобразния преход на земеделието, с недостатъчните стимули на европейския фермер, за да бъде съмишленик в изпълнението на Зелената сделка – голямата амбиция на ЕС. ЕП не гласува Закона за възстановяване на природата, настоява ЕК да представи нов проект. Наскоро нашият земеделски министър излезе със смущаваща информация: тревожно намаляват кандидатите по мерките „Биопроизводство“ и „Агроекология и климат“. И добавя, че дори „зелена“ Германия „дава заден от биопроизводството и екологията“ Зърнопроизводителите не са ентусиазирани да прилагат екологичните мерки от НСП. Тяхното изпълнение е трудно, по-скъпо, а европейските финансови стимули – недостатъчни. Явор Гечев отбеляза, че дебатът по този проблем тече на европейско ниво, и че трябва нов прочит на Националните стратегически планове на страните- членки. ЕК обаче отговаря с „мълчалив отказ“. Засега. Ако разширим призива на г-жа Вели, да го разпрострем върху земеделската политика на ЕС у нас, мрачните краски в картина се сгъстяват. Епичната битка на засегнатите пет страни от украинския внос продължава.
Гаранции на ЕС или на съответната търгуваща страна, в сделките със страната-купувач. Схемата ще се тътри из европейските институции, а одобрението е под въпрос. Жътвата наближава. Прогнозите сочат, че в Европа ще има отлични, по-големи добиви от пшеница. А в България залежава зърно, пазарите са вяли. Огнища с напрежение в земеделието колкото щеш. Кампания 2023 май върви към удължаване на сроковете, а тя стартира със закъснение. Очертаването на площите се превръща в ад – все още липсва нормативна база, неработещи електронни системи на ДФЗ доскоро, и т.н. В страната тече политическо меле, кой кого кютечи не е ясно. Земеделската комисия в НС прави опити да работи, но каквото захване, не се знае ще има ли Парламент, за да го гласува: промени в законодателството за инвестиране в соларни паркове, в Закона за тютюна отново, за данъчните облекчения на земеделците, и т.н. Чудно е как все още животновъдите не са дошли в София, за да изливат мляко по жълтите павета. Те са си прави като твърдят, че сега уж има правителство, ама докога не се знае. Наесен щели да протестират, пред новото, редовно правителство. Ако го има. Иначе – позната картинка: мандрите диктуват ниските изкупни цени на млякото, изхранването на животните все по-скъпо, внос на сухо мляко и разни боклуци. Европейските институции като че ли са склерозирали. Бавни реакции към тежките проблеми на деня. У нас не се знае кое срива земеделието повече : войната в Украйна, или вътрешнополитическата. Въпросът е екзистенциален, напомня Вели: да бъде или да не бъде, „зеленото“ земеделие. Въпросът става валиден за цялото европейско земеделие.
