Агрокоментар: На аграрното ведомство – попътен вятър!
Ще се излезе от познатото клише в управлението?
Нов земеделски министър, нов късмет! Няма как да не си го кажем, след поредица правителства в последните две години. Къде с надежда, къде с ирония. Няма как земеделската ни политика да не бъде донякъде една икономическа еклектика, белязана с политическите уклони на кабинетите в аграрното ведомство и техния експертен капацитет. Кирил Вътев – поредният нов земеделски министър, се посреща – както винаги, нищо ново: и с преобладаващи положителни отзиви, но и в аванс поднесени опасения за бъдещата му работа. Доказан професионалист в частния си бизнес, оглавявал дълги години Асоциацията на месопреработвателите, инициатор за създаване на БАК. Но всичко това достатъчно ли е? Всеки има своите силни и по-слаби страни. Отборна игра се очаква от аграрното ведомство и предоставящото успеха – подбор на екип от професионалисти. Парашутизмът на кадри – ще се устои ли на партийния натиск? Ще приложи ли Вътев принципа за феърплей, наследство от спортната му кариера? С любопитство и даже тревога се очаква: кои ще бъдат ресорните зам.-министри ? Засега неофициално обявена е кандидатурата на Таня Дъбнишка. С респектираща професионална биография: бакалавърска степен от Техническия университет във Варна, магистър със специалност „Екология и опазване на околната среда“ , докторантура в института по почвознание „Пушкаров“, изп. директор на Национална селска мрежа, експерт и ръководител на една АЗП. На нея вероятно , ще се падне задачата – очакваните промени в НСП, от което пък зависи земеделската ни политика в този програмен период. Дали ще се промени гнетящата практика: тематични работни групи, които получават обсъжданите теми и предложения ден-два преди заседанията? Ще остават ли направените предложения без отзвук? Все пак, както бившият министър Танева каза веднъж: винаги ще има недоволни. Ако решенията обаче стъпват на сериозни анализи, недоволните ще се лишат от аргументи. Едно подредено министерство оставя Явор Гечев, както самия той, заяви. Но земеделието в момента е изправено пред непосилни предизвикателства – у нас и в европейски мащаб. Зърнената одисея – разбалансираните пазари, ще се провлачи, явно до края на войната в Украйна.
Партията, издигнала Вътев за министър, омота зърнопроизводителите в политическите си опорки. Ще се защитават ли техните интереси, на сектора, най-конкурентоспособен? „По-качествени и повече български храни от български суровини, а не от вносни“, заяви една от своите амбиции новият министър. Звучи като клише. Но разшифровано, това е изисква мащабна промяна в прилагането на европейските политики, в правилното насочване на държавното подпомагане. Което на всичкото отгоре – магия би било, да се случи в рамките на едни кратък мандат. Първите крачки в тази насока ще бъдат показателни за крайния резултат. Пред новия политически кабинет седи един конфликт, който открито трябва да се сложи на масата: обединението на браншовите асоциации. Регистрацията на БАК го породи. От свалянето на това напрежение зависи съвместната работа на различните сектори със земеделското министерство. Трудни времена за управление. И все пак: попътен вятър!
