Агрокоментар: Убийство на розовото масло-наистина ли?
Не са ли преувеличени страховете
SOS, EК е на път да затрие нашата национална гордост, с дълбоки традиции – розовото масло! Тревогата, само до скоро, преминаваше в истерия от негодувание. Как „розовото ни злато“ ще бъде класифицирано като отровна субстанция, как това ще лиши от поминък хората от цели области в страната ни, отглеждащи роза Дамасцена, какви социални последствия ще има това. За икономическите пък да не говорим. Знае се, колко скъпо е розовото масло, колко много са вече рафинериите, които отвориха врати през последните години. И то благодарение на европейски проекти. Преувеличена ли е тази тревога? От какво беше породена? От европейски Регламент, който предстоеше да се разгледа в ЕП. Какви промени се предлагаха ? Етикетиране на розовото масло, преминаването му в графата „химическа субстанция“, заедно с етеричномаслените култури. Че в случая не става дума за ХИМИЧЕСКА субстанция, е повече от ясно. Оттук насетне нещата се заплитат в научни спорове, трудни за дилетантите. Всъщност какво лошо има в това, че върху етикета-както става ясно, ще трябва да се добави предупреждението, че тези масла могат да предизвикат алергия? Има ли лекарство, например, в чиято листовка липсва такова предупреждение? Даже, забележете, ако сте обърнали внимание, включително за лекарствата …против алергия! Тази информация щяла да отблъсне потребителя от козметика, напитки, въобще от многобройните продукти, в чийто състав има етеричномаслени култури. Покрай Зелената сделка взеха прекалено да се грижат за европейското ни здраве. Добре, но пък и сега се знае, че някои от тези масла, наистина предизвикват алергия. Премиерът ни, като академик-химик, се опита да сложи ред чрез един научен поглед върху ситуацията. Като поговори с точния човек-лекаря, оглавяващ ЕК, Урсула фон дер Лайен. Постави въпроса-сигурно основателно, защо във въпросния Регламент не става дума за „концентрацията“ на тези вещества. Защото едно било някоя субстанция да е вредна, съвсем друго-отровна. Фон дер Лайен веднага пое научния аргумент, и прехвърли топката четири години напред във времето. Когато учените, след сериозни изследвания, щели да се произнесат. Т.е. Денков, само преди дни, се прибра от въпросния Съвет на министрите, като победител, вразумител на европейските чиновници.
След четири години, ако някой си спомни, учените ще произнесат присъдата си. Заслужава ли си всичко това? Не е ли цялата работа“ вържи попа да е мирно селото“? Не се ли преувеличава и предпоставя потребителската реакция: че всички ще затреперим от написаното върху етикета за възможна алергична реакция? Например, представете си надпис – реакция, получавана от 1 човек на 1 млн. или нещо такова? И не е ли наистина по-добре всеки да си поеме отговорността? Ами ако етикетирането извади на показ „кръщаването“ на розовото масло с разни добавки, които моментално го правят фалшиво? Познат факт, който руши авторитета на родните производители на световния пазар? Че има екологично залитане в Брюксел, има! Че има лобизъм на химическата индустрия да разчисти пазарите от натуралния продукт – сигурно! Имат думата учените, а политиците да изчакат тяхното решение!
