Агрокоментар: На зърнения фронт- безогледна война
Хлябът става жертва на голямата геополитика
Шантажът на Русия със зърното продължава безогледно. След украинския порт Рени, където на мушката бяха зърнени складове, дроновете полетяха и към Измир. Целта е ясна – пълна парализа на украинските пристанища, излаза на Черно море. Явно руската мечка освирепя след дръзкото изказване на Зеленски: че Путин може да се е оттеглил от зърнената сделка, но износът може да продължи. Впрочем извън политически коректната трактовка на тези събития, възниква въпросът: защо искането на Путин – продължаване на зърнената сделка след преговори и разглеждане на руските искания , всички се правят, че не са чули. Стряскащо е наистина, че дроновете към Измир летят само на 200 м. от Румъния, страна-член на НАТО. Военните мълчат, явно, за да не всяват паника. Възможно ли е, наистина по грешка, заблуден дрон, да падне върху натовска територия? Пълна парализа на украинските пристанища, откъдето се изнася пшеницата. Унищожена реколта. Застрахователните компании се двоумят, дали да не прекратят военните си застраховки, които без това поскъпнаха. В Измир са пуснали котва 29 кораба. Защо? Официална информация от Украйна няма. Износът на пшеница е намалял с 30% само за дни. Обрича ли това много страни, особено африкански, на глад? Това твърдение се тиражира.
Но руската пропаганда, не може да се отрече, действа професионално. Злодеят Путин, става спасител: излиза с изявление, че тези страни ще бъдат възмездени търговски или безплатно, забележете, с руско зърно. Гладът като залог на голямата геополитика. Нищо ново. Продоволствената сигурност – като част от националната сигурност. Като разменна монета на политически интереси. Мъртва завинаги, или ще възкръсне зърнената сделка ? Въпрос с повишена трудност. Русия изглежда вбесена и като че даже не очаква дипломатическо разрешения на украинския износ. Тогава? Ясно е , трябва да се търсят сухопътни коридори на солидарността. Логистиката – да се прави износ по източната част на натовските държави, търпи-поне засега, провал. ЕС, директно казано, не обръщаше внимание фермерския гняв: че голяма част от зърното артисва в страните в близост до военните действия. Пазарите в тях се сринаха под напора на по-евтиното украинско зърно. И така се компрометира заявения замисъл – износ към гладуващи трети страни. Какво породи това? Вътрешнополитическо напрежение в тези страни, дори гняв към ЕС за двойния аршин в отношението си към страните-членки. Защо превозващите украинско зърно тирове не минаваха под строг контрол през европейските страни по пътя си, без възможност да оставят товара си в тях? Не е ясно защо ЕС не предприе тези мерки. Но ще се наложи. Дори Полша, страната най-ревностен защитник на Украйна и враг на Русия, дава тревожен сигнал: фермерите няма да се подчинят на ЕС , ако забраната за внос на зърно до септември остава. Иначе зърнените пазари реагират логично. След разрушенията на украинските пристанища, изкупните цени се вдигнаха. Радост за зърнопроизводителите, но горчива. Дори някак си, засягаща себеуважението.
