Агрокоментар: Протестите – мъртвото течение на причините

Протестите на земеделци и животновъди – на повърхността искане на повече пари

„Терористи“, според премиера, т.е. протестиращи, винаги ще има. Този „тероризъм“ е разрешен от Конституцията. Управляващите политици по традиция заклеймяват тези действия като „политически“. Въпросът е: има ли стачни действия, които не са политически. Защото в крайна сметка те са насочени към управляващите в момента- за грешни политики, независимо, че могат да бъдат наследени. Естествено, че икономическите искания могат да ескалират в политически – искане на оставки. Въпросът е – могат ли поне отчасти тези недоволства да се предвидят и потушат в зародиш. Светкавичният отговор е : да, ако има истински дебат, не формален, между управляващи и съответния бизнес. Ако се изчистят несправедливите деформации по веригата. Но не по административен път, а чрез пазарни инструменти. Министър Вътев наложи нов подход в диалогичността: провеждане на т.н. „продуктови“ Консултативни съвети-т.е. с участието на всички играчи по веригата – от суровината, до търговията. Не се ли чуха там проблемите, които изкараха на улицата днешните протестиращи? Не се ли правят анализи и съответно да се набележат мерки? От години агробизнесът внася проекти по ПРСР. И започва ходене по мъките – чакат разглеждането на техните документи с години, да по 2-3 години. През това време те плащат тлъстите лихви за тегления кредит. Сроковете за изплащане на държавните помощи и европейските субсидии често не се спазват. Да работиш в условията на непредвидимост, е убийствено за планираните резултати. Европейските субсидии? Да го кажем в прав текст- не се ли използват те за печелене на електорат?

Да има за всички по малко, означава на всеки нищо, но от сърце. Така се ощетяват работещите, точно тези, които теглят талигата. Европейските субсидии – заложени в различни схеми за подпомагане- мотивират ли те фермери и преработватели да прилагат иновативни технологии? А да търсят ефективност ? Да се стремят към по-голяма добавена стойност – защото този показател ни поставя на опашката в европейската класация. Мотивират ли те стопаните да се сдружават? Или ще се въргаля изтърканото клише на социолози и народопсихолози за българина: тя, орташката работа, кучета я яли! Сега да минем на вълната: не е луд, който яде баницата. Примери: животновъдите години наред са безсилни пред феномена: пасищата под носа им, раздадени на хора от другия край на България и често на хора ,които хабер нямат от животновъдство. Просто, както Брюксел разрешава, да ги поддържат в добро екологично състояние. Тези „земеделци“, доста често, са наградени политически послушковци.

Виртуални или фантомни животни:   подпомагане за животни , но тях или ги няма въобще, или са наполовина. Субсидии обаче има! Далавера с голям срок на годност. Изяждане на голяма част от парите на действащите, изрядните животновъди. И т.н. Конкуренцията на пазарите става все по-свирепа. Българският агробизнес – предизвестена ли е неговата незавидна съдба?