Агрокоментар: След протестите – как ехото заглъхва

Последните протести на земеделците – защо не трябва да се отминават исканията

Тридневните протести на земеделците отекнаха доста мощно. Ехото не е заглъхнало. Ако заложеното в меморандума не се изпълнело, можело да има продължение. Спечелена била битка, а не война, се напомня. Честно казано, основание има: фермерите са лъгани през годините и то безочливо. Сериозна причини да се изказват съмнения има, този път- заради съвсем условните обещания. Не защото властта иска да се отметне. А просто въпреки желанието си да спази поетите ангажименти, част от тях зависят изцяло от политическите решения на Брюксел, от начина по който те ще се прилагат. Българският гражданин вероятно свежда исканията на протеста до репликата : дай пари, пари ми дай! Както казваше герой на писателите Илф и Петров. В общи линии, в крайна сметка, това са издиганите лозунги на всяка стачка. Но ако се нададе ухо по-сериозно, ще се чуят единични макар, гласове на съзряване: да говорим не за само за субсидии, да говорим най-после за нескопосано прилаганите политики, вече трети програмен период от влизането ни в ЕС. В тях кълнят протестите. Не че може да се пренебрегне фактът, че източноевропейците получават дори в пъти по-малки субсидии. Но както икономисти твърдят, дори и при това положение, ако европейските средства мотивират фермерите да инвестират в конкурентоспособност, ако пишещите условията за кандидатстване пресичат апетита за субсидаджийство, резултатите биха били далеч по-добри. Какво да се прави, на управляващите земеделието липсва експертност, понякога смущаваща. Да не говорим за прикритието на търсените политически дивиденти, под формата на гръмката максима-в крайна сметка се взема политическо решение. Изводите? Сигурна съм, най-после правителството прогледна, или просто реши, че не може да си затваря повече очите: селското стопанство у нас е в трета глуха, иначе обявено за приоритетен отрасъл. Земеделците обаче казаха: „баста“!

Помните ли, имаше такава абревиатура на партия-еднодневка, с явна препратка към едно от значенията на думата: стига, повече така не може!  Това е акт на икономическото съзряване на фермерите. Цяло чудо е, че различните сектори не се изпокараха-както е традиционно, още преди подготвяните протести. Безуспешни опити направи правителството да вбие клин. Да се надяваме, че наркотичната страст на фермерите към субсидиите изтича. Че осъзнават, че субсидиите единствено не гарантират за конкурентоспособност. И те също да си кажат: Баста,  така повече не може! Иначе оставаме зад борда!