Агрокоментар: Държавна помощ – всеки дърпа чергата

De minimis – държaвното подпомагане, което отново породи напрежение – кой колко да пари да вземе

Споровете около подхода „модуларна ставка“ , използван при европейското субсидиране не е нов. 21 животновъдни организации само преди дни, дори изпратиха писмо до министър-председателя. Първата точка от исканията гласи: да отпадне модуларната ставка в интервенциите по схемата Обвързано подпомагане – забележете , само в сектор Говедовъдство. Защо? Смени се философията на това подпомагане, или така прилаганата схема не дава резултати? Или тя просто е несправедлива? Да разсъждаваме с аргументи. Като започнем с правилата. За първите 300 ЕПЖ се получава по-голямо финансово подпомагане. Прочитът не е труден – така този принцип се вписва в европейската политика за подкрепа на дребните и средни фермери. Впрочем официална дефиниция за това, с какъв точно размер са тези стопанства-малки и средни, няма. И така- ако имам не 300 животни, а 302 – отпадам от играта с по-голямо финансиране. Станал съм вече едър фермер, един вид. Чува се и въпросът на големите говедовъдни ферми: а ние не храним ли животните, дори по рецепти, по-скъпи, осигуряващи голяма млечност? Да  приемем, че трябва да си обгрижваме дребните стопани – така се спирало обезлюдяването на селата, нещо спорно. Но и нещо безспорно – те именно допринасят за т.н. обществени блага – запазване на околната среда и биоразнообразието. Особено биологичните земеделци, които, повечето, са дребни производители. Та сега отново се разгоря спор около модуларната ставка, стигна дори до премиера. На Комитет по наблюдение се гласувало тя да отпадане.

В съгласувателното писмо до участниците, обаче е записано, че не, не отпада. Справедлив гняв, нарушава се правило на вътрешните правила за действието на КН. Но пък има и друго, действа познатият аргумент-това е политическо решение. Трябва ли обаче политическите решения да не са подплатени с икономически анализ. Например: че именно едрите фермери пълнят хазната? Има ли малки стопанства, работещи изцяло в сивата икономика? Какви суми като подпомагане  стигат до тях, какво срещу тях седи като продукция и внесени данъци, отчита статистиката? Нека ги има, но нека има насреща резултат: развитие на тези ферми към пазарна устойчивост  и данъчна изрядност. Всичко това лъсва в един пример: количество произведено мляко у нас и далеч по-малките количества преработено. Да, има увеличаващ се внос, но сметката и с него не излиза. Да вземе дори – какво сочи една популярна инвестиционна мярка в миналия програмен период – за преминаване от полупазарно, в пазарно стопанство. Колко от субсидираните днес са на пазара? Пари срещу резултати. Иначе европейската политика за подкрепа на дребните стопанства, трябва да се спазва, независимо от неумолимите световни тенденции за окрупняване на земеделието. Има  опити за злоупотреба с модуларната ставка, знае се за схемата: разделяш стадото си от овце на три по триста – които се водят на хора от родата. И така получаваш колкото трима фермери с по 300 овце. Законно ли е, да! Заиграването: ще има модуларна ставка, или не, поражда единствено напрежение. Дали може да се преразгледа и да се сложи точка?