Агрокоментар: Положението е напечено
След един от най-големите протести на всички сектори в агробизнеса, последва нов протест-на животновъдите и оранжерийните производители
Политическото ръководство на земеделското министерство се превръща в почти постоянна мишена на фермерското недоволство. Още неутихнал последният протест, един от най-големите в последните години и ..нов протест – този път САМО НА ШЕСТ ОРГАНИЗАЦИИ. Впрочем това не го прави по-малко значим. Включиха се животновъди и оранжерийни производители. Всъщност, може да се говори за втора част на големия протест. Защото сега издигнатите искания са, да се изпълни поетият ангажимент в Меморандума, сключен между протестиращи и правителство по време на големия протест. Оранжерийните производители са ясни – мори ги енергийната криза, смазващите разходи за отопление, които са 90% от себестойността на продукцията. Глупостта от м.г. еднакво да бъде финансовото подпомагане за отопляеми и неотопляеми оранжерии, остава шедьовър на чиновническото мислене, а може би на предишното политическо ръководство на МЗХ. Какво може да се направи сега, е въпросът? Топката е в министър Вътев – на пръв поглед, но всъщност – в ръцете на финансовия министър. Колкото до животновъдите – те наистина са бита карта от години. Въпреки, че земеделският министър – съвсем наскоро, ги захапа с цветистата метафора, че към сектора стреля оръдие с евра и държавни пари. Обаче: защо, наистина ставките по различните инвестиционни схеми са доста по-ниски от миналогодишните? При положение, че фалитите на млечните ферми са факт. Най-големите – и те осезаемо чувстват икономическите трусове. Не е на хубаво, че Вътев втвърди тона си към животновъдите, а те пък пък се опълчват с протест.
Изпълнени ли са наистина всички ангажименти от Меморандума, поети към животновъдите, както земеделският министър твърди? Де минимис – държавната помощ, все още-не! Вторият транш от украинската помощ – не! Да, чака се ЕК да потвърди тавана на помощите, а тя не само бави това, ами тези помощи хлътнаха в безкрайната Брюкселска машина и лутане – до кога това подпомагане, какви тавани да има, даже – ще отпаднат ли тотално. Министърът ни стана политически заложник в собствената си страна. Фермерите имат своите абсолютно логични основания да бързат. Всеки ден потъване във финансовата бездна, страшно е. Да тропал по масата в ЕК, искат фермерите от министъра. Сигурно има начин, но едва ли. Не е ли ясно, че ЕС всячески подкрепя и ще подкрепя Украйна. Така трябва. Но в прав текст: вбесяващи са формалните решения на европейските институции. Например: забраната на украински слънчоглед . За всички стана ясно, че слънчоглед влиза-през Румъния. Защо е формално решението? Защото и в Брюксел знаят за нелегалния внос, но нямало, видите ли, механизми, както и министърът призна, да се проследи пътят на слънчогледа. Положението е напечено. Прекалено често се иска оставката на Вътев. Амортизира се това искане, даже. Печално е, че всички – от европейските институции, до фермерите, си затварят очите пред неизбежното: Украйна ще влезе в ЕС, ще присъства на неговите пазари. Какъв е икономическият отговор? А войната, един Бог знае до кога, ще вилнее…
