Агрокоментар: Търговията с Украйна – а сега накъде?
Либерализация на търговията с Украйна – решението не е изненадващо
Либерализация на търговията ЕС – Украйна. Вестта дойде тази седмица. Никак, за никого не е изненадващо краткото съобщение по време на брифинг в Брюксел. Изненадващото е, че това геополитическо решение не беше дебатирано предварително. Не дали да се приложи, а как, в детайли, с какъв набор от икономически инструменти. Защото ,както се казва, дяволът е в детайлите. Така че, фермерите на европейския съюз очакват най-важното: анализ-как ще се отрази либерализацията на отделните сектори в земеделието, а от там – и мерките, които ще защитават все пак, производството и пазарите на съответната продукция. Това няма да бъде лесно – всяка страна има своите специфични особености в агробизнеса. Нещо повече – всеки регион в страните – членки, има своите особености. Като изключим факта, че бъдещите правила в търговията, все пак, поне в общи линии трябваше да се дебатират, решението има и много добра страна. Най-после да се сложи ред. По какви правила ще се либерализира търговията с Украйна. А не, вече две години, всяко правителство на страните-членки да предприема мерки, за да защити родното си производство. По-твърдоглавите премиери просто казаха на брюкселските институции: гледайте си работата, вашите спуснати ограничения не ни интересуват. Забраняваме вноса от Украйна и точка! На фона на това очаквано решение за търговските отношения, още по-странно ,дори без всякаква икономическа логика, са действията на българското правителство. То не предвиди в държавния бюджет средства, с които да се компенсират българските фермери, заради безспорните щети от вноса, върху техните пазари. Брюкселската тежка административна машина често се взема на подбив, със смирение, като неизбежно зло. Колко чакани на зъби и нокти регулации, са „след дъжд качулка“!
Случаят с либерализация на търговията между ЕС и Украйна, е изстрадан пример за това. Защо трябваше да се стигне до максимата: всеки да се спасява поединично. Петте страни, в близост до военните действия, усетиха много осезаемо какво означава деформиран пазар на земеделските продукти и спад на печалбата. Застрашена ликвидност, фалити. В Брюксел бяха оглушели. Ни чул, ни видял, ни разбрал , беше отговорът. Премиери седяха на колене пред европейските институции. Не се трогваха и от последствията – политическа нестабилност. Протестите на фермерите и сега набират скорост- ефектът на доминото, ли е това? Фермерите твърдят, че да, много страни на ЕС са обхванати от земеделското недоволство. И прогнозират: фермерските протести тепърва започват, те ще обхванат цяла Европа. Запали се чергата на брюкселските чиновници. И те трябва час по-скоро да излязат предложение: с какви мерки ще се смекчат последствията от либерализацията на търговията с Украйна? Да погледнат в неизбежното близко бъдеще: членството на воюващата страна в ЕС. Как ще бъде осъществено. И най-важното – ще се обърне ли наопаки философията на ОСП?
