Агрокоментар: Политически игрички

Политика, ротация, прехвърляне на вина в дните, когато европейските фермери бушуват по площадите на Европа

Из тия дни проф. Даскалов, член на КЗ в НС, каза в интервюта за медии,  без да се застрахова, че това е негово лично мнение, че земеделският министър трябва да поеме отговорността си за трите протеста на фермерите от септември до сега. Намек ли е това, съгласуван с мнението на коалицията  ПП-ДБ, към която професорът принадлежи?  Деликатно подсказване ,че предстои ротирането на г-н Вътев ? Казаното  си заслужава да бъде отправна точка за разсъждения върху христоматийната  връзка политика – икономика, кадруване. В момента поне. Министър Вътев  трябвало да проведе дебат с недоволните фермери и БАК, преди да се стигне до премиера и финансовия министър. Това наистина е правилният процедурен път в случая.  Ако погледнем исканията на фермерите в трите протеста, ще видим, че много от тях опират до наследени проблеми. Не че законодателната инициатива на този политически кабинет е отлична, например. Обаче видите ли,  решаването на исканите спешни украински помощи, се прехвърляли на министър-председателя, човек учен-химик и Асен Василев – финансист. Двойният аршин заиграва. Значи, когато министърът на финансите не включи в Бюджета средства за украинска помощ, той разбираше от земеделие. И в крайна сметка, каквито и кръгли маси да се бяха направили с браншовете, пак той трябваше да каже тежката си дума. Пак същият финансист разбираше от земеделие, когато тегли една черта върху предвидените средства в Плана за възстановяване – цели 850млн.лв в графата „Напояване“.

Да не задълбаваме още. Това е работа на засегнатите – фермерите на България. Но вършат ли я те както трябва? Защо  роптаеха тихо, когато изхвърлиха напояването от този европейски план? Защо не излязоха  на мощен протест, както се полага? Защото какви зеленчуци, какви овошки, каква царевица без поливно земеделие? Каква конкурентоспособност? Да, тук нещата не опират до пари  директно в джоба. На пръв поглед. Но добивите без вода спадат, и така, ударът върху печалбата е голям. Защо фермерите и преработватели само мрънкаха, че няма закон за представителност на асоциациите при диалог с институциите? Управляващите освен, че не се справиха със свестен Законопроект, потриваха ръце – разединението  е майка на управленската мощ! Много са примерите от дългия списък на исканите законодателни промени. Сега, в кратки срокове! И повечето – закони, които бяха експертния крах на политически кабинети от миналото. Обединени в познати от практиката структури, земеделците трябва да отстояват интересите си. Които често се разминават с политическите интереси- т.е. защо да трупаме черни точки, като може да се мине метър и въпросният горещ картоф да се прехвърли на следващите управляващи. „Продавачи на надежди“ са не само нашенските политици, лавиращи с прехвърляне на вината. Но докато тук можеш да поискаш и получиш оставката на един министър, в ЕС е друго. Врящият котел на фермерския гняв в много страни – може ли да изтегли „Зеления пакт“ от ръцете на фон дер Лайен, нейната политическа библия? Не за да се загърби екологизацията, а да се приложи с поносими за фермерите  условия?