Агрокоментар: Оти ги ручааме жабетата – просветлението
Не губи кураж, идва нов тираж – пак се задават избори
Оти ги ручааме жабетата? След като Нане си дава парите от продадената крава на Вуте, който изяжда крастава жаба, Нане си връща парите, но срещу изяждане на друга крастава жаба. Шопският виц е любим на българите, особено на журналистите.. Та сега преговарящите за ротацията, вероятно са в просветление и се питат – оти ги ручааме жабетата? Целокупният български народ с погнуса следеше пиршеството с крастави жаби. Бизнесът не се забавлява особено. След пет такива представления и последващи избори, той е в ступор. Ясно защо. Явно се върви към избори, фабулата е позната. Да сме оптимисти или наивници, но този път, поне на крак променяната Конституция предвижда НС да не прекъсва своята работа по време на служебния кабинет. Т.е. за нашите хора – агробизнесмените, има капка надежда, че служебният политически кабинет в земеделското министерство – дано е читав, ще продължи законодателните инициативи, които доста тромаво, но все пак се задвижиха. Промените в Закона за земята са просто наложителни. Защото поземлените отношения носят само напрежение и свади, естествено – и трудности, при изпълнение на всякакви там европейски зелени изисквания, и не само на зелените. Когато под носа ни гори война, с тежки икономически последствия – един силно деформиран пазар. С колко упование се очакват законите за Браншовите асоциации, за аграрните камари – нали те трябва да представляват земеделската общност пред правителството и европейските институции, да защитават нейните интереси. И т.н. Обаче: дори един разтропан екип на земеделското министерство, може да не „разпознае“ проектозаконите. И така – стоп! Пак сме на нулата. А какво се задава от ЕС? Хубави едни вести. Протестиращите и сега в Брюксел фермери, по време на заседанието на Съвета на земеделските министри, подпалиха креслата на еврочиновниците. Станаха чевръсти – на 26 т.м. дойде вест: промени в три от деветте стандарта за ДЗЕС. Тези базови изисквания за отпускане на преките плащания, всъщност са си чисто „зелени“, а не, както е по замисъл – за подпомагане на земеделските доходи. При това – както настояваха протестиращите, се дава възможност на държавите – членки, да прилагат облекчените стандарти, според спецификата на техните природно-климатични условия. Някои изисквания отпаднаха, други могат да се изпълняват доброволно. Изправяме се пред голям проблем, обаче. Как ще се изконсумира, тази свобода за вземане на решения от правителството? Трябва да се провежда диалог със земеделската общност, трябва водач, министър – експерт, с екип от доказани експерти. Тук не ни е силата. В прав текст: трудни са времената за европейските земеделци. Те поемат най-големия удар от украинския внос. Те поемат най-големия удар от позеленяването. Още по-трудни времена предстоят, след влизането на воюващата страна в ЕС. А ние ще слушаме омразните предизборни лакардии. Партиите ще преживят краставите жаби, докато се кълнат в народа. Агробизнесът ще се наведе, докато мине перестройката от Брюксел.
