Агрокоментар: Политически продавачи на надежди
Предизборната кампания започна – очертава се като много ожесточена
Инвестиралите в агробизнеса, както и в други производства, естествено, надаваха ухо – кой ще оглави поредния политически кабинет. Топката беше в ръцете на предложения за министър- председател – Димитър Главчев. Той пък от своя страна, колкото и свободен да е в подбора на министерски съвет, е надавал ухо: какво е мнението на поне на големите политически партии, и разбира се, на различните асоциации. Тази ситуация се повтаря за шести път в рамките на малко повече от две години. От друга страна – в изборите, макар и начесто, нямало нищо необичайно за едно демократично общество. Обаче практиката показва смущаващи трусове в аграрното ведомство. Администрацията се парализира. Нали и тя семейства храни? Дали някои експерти на по-ниско ниво, които де факто движат машината, ще запазят постовете си ? Дали в регионалните структури на аграрните ведомства ще кацнат „парашутисти“, наши хора , които хабер нямат от земеделие? Вече сме го имали. В динамичните вътрешнополитически и геополитически времена трябва разум. В близкото минало бяхме свидетели на грозни сцени, недопустими дори от гледна точка на доброто възпитание. Да не говорим за колегиалност. Доскорошният министър, помолил за среща с новия си колега, виси пред земеделското министерство. Имало забрана да влиза там. Защо, след като става дума да се сподели професионален изход от дадена ситуация? Наближават парламентарни избори. Втръснало ни е от политическите фокусници. Вадят от ръкава си едни розови обещания за бъдещето. Писани под индиго, срокът им на годност не изтича. Ето списъкът, който трудно може да се оспори, може само да се допълни, сигурна съм. Първото място –неизменно, вече повече от 20 години, държи трагичната липса на поливно земеделие у нас. На какъв фон? Климатични промени, належащ фокус върху конкурентоспособността, като се получава повече от лимитираните за вечни времена обработваеми площи. Да, добри първи крачки са направени, но те не решават проблема в дългосрочен план. Ще се обещава, ама непременно, Закон за браншовите асоциации, за аграрните камари. Стимулирането на иновациите също ще бъде гълъбче, излизащо от ръкава на политиците-фокусници. Като отговор на неизбежното разширяване на ЕС. Не кършенето на ръце – помощ, Украйна ще влезе в ЕС!, ще помогне. Експертите вече предупреждават за необходимостта от: нови технологии, търсене на ефективност и добавена стойност. Ще има отново обещания за стимулиране на кооперирането. С право. Оправданието с народопсихологията на българина- не обича да се сдружава, стана клише. Истината е, че трябва стимулиращо законодателство . И то е между предизборните обещания. Сценарият вече е познат: във фермите ще гостуват не особено желани гости – кандидат-народни представители. Ще ги видим с ботуши, шушлякови якета, и т.н. Има си пиарски дрескод. Все пак: да се разпознаят истинските експерти от политическите продавачи на надежди, не е чак толкова сложно. По делата им ще ги познаем!
