Агрокоментар: Зелената сделка на кръстопът
Ще отпаднат ли рестрикциите спрямо бизнеса?
Нестихващи фермерски протести по столичните улици и площади на ЕС. Тракторите стигаха под прозорците на брюкселските институции. Вътре се ковяха политиките за промишлеността и земеделието, съобразени, естествено с догмата на Зелената сделка. Някои граждани ги приветстваха, но това не е представителна социологична извадка за отношението на европейския гражданин към позеленяването. Чуваха се упреци към „алчните“, безпросветни земеделци, които са подчинили всичко на печалбата. „Политически коректните“, които карат електрически коли, а енергетиката за тях се свежда до фотоволтаици и ветропаркове, така демонстрират принадлежността си към интелектуалния елит, екологично осъзнат. Но в същото време от индустрията и селското стопанство говорят на малко по- друг език – езика на икономиката. Говорят за нарушения баланс – във времевата рамка за изпълнение на целите в Зелената сделка, административните рестрикции за прилагане на нови технологии и препарати, които даже науката не е предоставила. Урсула фон дер Лайен, която дойде на „зелен кон“, поемайки ръководството на ЕК, запя друга песен. Сега, когато предстои нейният избор за втори мандат. Почти романтично-патетично тя ни отваря очите за „яркото зелено на лозята през пролетта, ромоленето на нашите потоци и реки“. Какъв е прочитът на тези публицистични изблици? Как те се връзват с практическите зелени политики и действия, с очакванията да се разхлаби зелената примка около бизнеса? Започна се с намигване към индустрията – признатата грешка за спиране на двигателите с вътрешно горене и обещание да се преразгледат някои правила за по-зелено селско стопанство, като се стъпи на новите геополитически, икономически и пазарни реалности. Да, тракторите по европейските улици издействаха смекчени екологични изисквания за субсидиите, отпускани за Добро земеделско и екологично състояние. Заден ход на ЕК? Сигнал за отказ от Зелената сделка? Едва ли. Законът за възстановяване на природата, поставен деликатно на трупчета преди европейските избори, беше гласуван с мнозинство, тази седмица. Някакъв дебат да е имало? Вероятно така е станало и в Австрия, чийто министър на екологията е вдигнал ръка „за“, но пък неговото правителство се закани да го съди в Съда на ЕС. По-важно е какви ще бъдат реакциите на бизнеса. Все пак да не забравяме, че само екологични фундаменталисти вдигат архаичните лозунги за капитализма, който трови и експлоатира хората. Но бизнесът осъзнава, че пътят е един: ЕС явно е на кръстопът-но не дали дали да зачеркне Зелената сделка. В петгодишния бъдещ план за развитие на ЕС, се прокрадва, че акцентът, поне временно, трябва да се измести от позеленяването, към индустрията. С каква скорост да се прилагат политиките? Как да се смъкнат регулациите от индустрията, за да се насърчи тя да прилага новите технологии, за конкурентоспособно, но чисто производство? Защо САЩ го могат? Иначе екологичните скептици ще се множат-най-малкото, защото бизнесът на ЕС ще продължи да отслабва, докато тези, които играят няколко разумни хода напред, ще ни внасят по-скъпи стоки. И екологични.
