Агрокоментар: Поземлена криза
Земеделската земя – под какъв натиск ще бъде?
Поземлена криза? За нея се говори малко. Но тя вече съществува и ще се задълбочава в бъдеще. С 50% трябва да се увеличи селскостопанското производство до 2050 г., спрямо нивото на 2013 г. Обработваемата земя е ограничен ресурс. А населението на земята ще се увеличи. При това тенденцията да се съхрани почвения състав, земята да се обработва екологосъобразно, е трайна и нараства. Независимо от някои обстоятелства, поради което може да се наблюдава временно забавяне – както сега войната в Украйна. Използването на земята е и ще бъде едно от екологичните предизвикателства в бъдещите години. Всичко това се усложнява от успоредно протичащите, безспорни климатични промени. Обработваемата земя е неравномерно разпределена в различните страни на земното кълбо. Още едно допълнително напрежение съществува. И то ще има и пазарни измерения. Да не говорим за големите „зелени“ амбиции на ЕС. Те прибавят и друго изискване – чиста и качествена продукция, но произведена така, че да се осигуряват и т.н. обществени блага- съхранен ландшафт и биоразнообразие. Т.е. върху обработваемата земя ще се окозва огромен натиск. Ще се стигне ли, постижимо ли е съгласие между необходимите национални политики за съвместяване на интересите ? Процесът е глобален, а политическите решения са твърде разнопосочни. Натискът е с много измерения, както става ясно. В Европа например консумацията на месо вече държи едно плато в графиката. Не е така в други страни, особено развиващите се. Там явно се преминава към една по-здравословна диета, в която се включват повече месни продукти. Проблемът е глобален, а политическите съгласия не са гарантирани. Необходимото месо, през следващите 20 години, ще бъде осигурявано от сега известните страни – големи производители, включително ЕС. Ще бъдат необходими повече фуражи, повече зърнени култури. Какво се случва тогава с големите на цели на Общността, свързани с въглеродния отпечатък? Ще отидат ли големите „зелени“ цели в търбуха на потребителя“? Може би не. Решението вероятно се крие в един научен, интегриран подход в решението на противоречивия пъзел. Тук дори влиза и производството на изкуствено месо, както се казва“, в епруветка“. Мнозина сега се мусят на тази вероятност. А това месо вече е факт. Само че малцина могат да си позволят този екологичен кулинарен продукт. Твърде екзотичен в момента, и с цена, достъпна за малцина. Науката трябва се намеси категорично – както при производството на зърнени храни, плодове и зеленчуци, така също в технологиите за отглеждане на добитък за де се задоволи нарастващото потребление. Държавните политики от друга страна, трябва да насърчават тези нелеки промени. Те трябва да се променят съобразно неизбежните тенденции. Управлението на използваната обработваемата земя да се промени драстично. Като не се допуска деградиране на почвите. Нивите, естествено ще поскъпват. Цените ще следват инфлацията и повишеното търсене, което трябва да се задоволи с лимитираните природни ресурс за производство на храна. Как ще реагират инвеститорите в земеделски земи? Онези, с бизнес нюх, вече дават отговора. Големи фондове изкупуват земеделски земи, дори у нас. „Големите акули“ в света , те как се възползват от задаващите се тенденции? Пример с Бил Гейтс, понеже е известен. Според една класация от 2020 г., той и неговата бивша съпруга, притежавали най-големия частен портфейл със земеделски земи. Не е изненадващо, нали?
