Агрокоментар: Напояването – остава ли предизборно обещание?
Главна цел на служебния земеделски министър – поливното земеделие
Хаос в държавата, тя се разпада, хаосът ескалира. Разиграва се безочлив политически водевил пред очите на унилия електорат. И странно – в тази ситуация, едва ли може да се оспори, земеделското министерство е под ръководството на доказан експерт. Късмет ! Попадам на интервюта с г-н Тахов, служебният аграрен министър. Фокусирам се върху амбициите му за възстановяване на поливното земеделие у нас. Май вече трябва да се говори не за „възстановяване“, а за „създаване“. От 13 млн. дка. поливни площи през осемдесетте години, през 2023 г. са едва някакви си жалки 280 хил. дка. По темата си чешат езиците политиците, вече 30 години. Предимно преди поредните избори. И бивши министри на земеделието и на околната среда, които много са искали, да започнат революция в напояването, но са им попречили. Затова твърдото решение, заявявано по медиите от страна на г-н Тахов, за него да стане цел номер едно поливното земеделие, се приема твърде резервирано. Той даже твърди, че ще направи напояването стратегическа цел за страната ни. Само че и негови предшественици обещаваха това. Впрочем, съвсем логично и професионално звучат намеренията на служебния министър – да се започне с мониторинг за състоянието на подземните и надземни съоръжения. Скоро такъв анализ не бил правен. И тогава вече, можело да се остойности една рехабилитация. Тахов веднага имал намерение да поиска тези средства от бюджета. Но това предполага той да остане министър и то, добре е, четири години, пълен мандат. Тук се нагазва в сферата на фантасмагориите. Точно в момента, когато се търси служебен премиер и когато всички се дърпат. Като се гледа как се дърлят партиите, нищо чудно след следващите избори, да последват нови. И ако все пак умните глави в едно правителство осъзнаят, че изпускаме последния влак да направим поливно земеделие-защото климатичните промени са факт, то нищо чудно един финансов министър да се спомине като чуе необходимата сума. Близо 880 млн. лв., предвидени за напояване в Националния план за възстановяване Асен Василев лекомислено зачеркна .А тези средства, макар и сериозна сума, са недостатъчни. Имаше намерение да се вземе кредит от Европейската банка, да се използват европейски и държавни пари, идеи много, на яве нищо. Продължава кърпенето на поливното земеделие – от тук малко пари, от някои мерки по ПРСР. Обаче дългосрочна стратегия няма – къде точно да се възстанови каналната мрежа, съоръженията за отводняване, колко ще струва това, откъде финансиране. Все въпроси, на които експерти могат да отговорят и то след сериозна екипна работа. Няма обаче кой да ги събере тези експерти. Ето например – спорадично в медиите се лансира идеята за преструктурирането на Напоителни системи във фонд „Мелиорации“. Твърди се и то от хора с доказан опит, че това ще струва далеч по-малко инвестиции, и че водата – както би трябвало, ще бъде достъпна за земеделците. В аграрното ведомство все пак си заслужава тези експерти да бъдат чути. Защо трябва да хлопат на затворена врата, упорито и отдавна, за да им се предостави възможност да споделят своите виждания. Всяко мнение, особено като в случая на хора, работили в Напоителни системи -като Ивайло Тонев, трябва да се чуе. Иначе сме обречени да слушаме предизборни клишета на политици, които си чешат езиците. Докато сушата опустошава реколтата. Докато сме неконкурентоспособни – ниски добиви, поради липса на напояване. С цялото си уважение да пожелаем успех на г-н Тахов в постигане на неговата амбиция- поливно земеделие. Въпреки ,че политическата картинка го прави Дон Кихот!
